Бг гария е на едно от първите места в Европа по прилагане на
природозащитни политики - опазване на биологичното разнообразие
и включване на територии в "Натура 2000", но в същото време е на
незавидното последно по управление на отпадъците.
Това сочат обобщените данните за България от доклада "Европейска околна
среда - състояние и перспективи 2010" (SOER), който бе представен днес от Томас Хенрикс, експерт от Европейската агенция по
околна среда.
Той изнесе обобщена информация за състоянието,
тенденциите и перспективите пред околната среда в 32 европейски държави, както страни членки на ЕС, така и страни от Западните
Балкани.
Изцяло интегрираният подход за превръщане на Европа в
ефективно използваща ресурсите си зелена икономика може не само
да доведе до здравословна околна среда, но и да подобри
благосъстоянието на европейските граждани, сочат изводите от
доклада.
България държи средно ниво спрямо европейските държави по
показател отделяне на емисии парникови газове, но
икономиката ни е сред тези с най-висока енергийна интензивност,
а е налице и пряка зависимост между ръста на брутния вътрешен
продукт и отделянето на отпадъци от опаковки. Тези данни за страната ни представи шефката на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова.
В ЕС най-големите източници на вредни емисии са Германия с 19% и Великобритания с 13%, докато България емитира едва 1,5% от общото количество
парникови газове.
В страната ни има тенденция за намаляване на киселинния еквивалент
във въздуха - веществата серен диоксид, азотни окиси и амоняк, поради спиранете на редица замърсяващи
производства, сочат още данните.
В почти всички пунктове
обаче, където се правят замервания на чистотата на атмосферния
въздух, има регистрирано
превишаване на нормите на фини прахови
частици
Над 22% от населението живее на места, където
тези показатели са над нормите, докато за
Европа този процент е 5,9.
Надвишаването на тази норма се дължи на автомобилния трафик и е налице в
големите градове като София и Пловдив, обясниха от екоминистерството.
В отговор на въпрос министър Нона Караджова коментира, че мерки
по намаляване на трафика трябва да вземат общините и съществуват възможности като въвеждане на режим за
движение в зависимост от номерата на колите или на т.нар. умни (смарт) системи за управление на движението в
големите градове.
По думите й проблеми с нивото на фини
прахови частици има в 30 града. 3% от гражданите
живеят при високи нива на серен оксид, а 4% - при
нива на озон над допустимото.
Към общинските власти министър Караджова
насочи и задължението за повишаване на дейността по разделно
събиране на отпадъците и въвеждане на системи за рециклиране.
В България 90% от битовите отпадъци се депонират,
докато за Швейцария
този процент е нула. По тази причина, с повишаване на
благосъстоянието на населението, отпадъкът от опаковки се
увеличава, докато в страните от ЕС, където рециклирането на
отпадъци е много по-високо, тази взаимовръзка е прекъсната,
коментира Григорова.
Според министър Караджова обратното изкупуване на пластмасови
опаковки не би мотивирало гражданите да ги събират разделно. Необходима е по-добра информационна и разяснителна кампания за
нуждите на разделното сметосъбиране, смята тя.
Караджова посочи,
че и в момента боклукът от контейнерите за разделно събиране се
извозва разделно и се рециклира.
Сред проблемите в България е и рязкото увеличение на земите с променено
предназначение. Докато през 2000 г. тези площи са били 600 дка, то през
2007 г. са вече 4442 дка и - особено, когато става дума за земи от
горския фонд - това представлява проблем, подчерта Григорова.
Източник:
Антон Станков, БГНЕС
