Оо обождаването на младата майка Спаска Митрова от затвора несъмнено е добра новина. Въодушевлението, с което българските министри се изпоснимаха и показаха с македонката в медиите, обаче е малко фалшиво.
Гостоприемството в резиденция "Бояна", обещанията за работа и бързо получаване на български паспорт, както и за привличане на евронаблюдатели по изпълнителното дело за бебето на Митрова са сами по себе си похвални активности, стига зад тях да не се криеше прозрачен пиар.
В желанието си да блеснат пред избирателите управляващите леко залитнаха. Помагането на граждани в беда в крайна сметка не е някаква тяхна персонална заслуга, а задължение по закон.
Вместо да използват проблемни случаи, за да си направят реклама, те биха могли да поизчакат да бъдат похвалени от обективните наблюдатели. Биенето в гърдите в случая е доста нескромно.
Например министърът без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина, който ще си пише голяма червена точка по случая, дължи няколко отговора на обикновените български граждани, които нямат късмета да са в чужбина, нито да са чужденци с българско самосъзнание.
Любопитно е поради каква причина точно Митрова и роднините й ще получат български паспорти по ускорена и облекчена процедура, след като няколко десетки хиляди души чакат за същото години наред.
Миналите през ада "получаване на българско гражданство" разказват легенди за бюрокрация, бавене, чакане без информация и необходимост от "дебели връзки".
Важно е да знаем също дали политиката за българите в чужбина по време на целия му мандат ще се крепи на заяждане по любимата му тема "Македония", или ще погледне и към други географски ареали.
Разпалването на националистични спорове в XXI век не е политиката, която буди възхищение в европейския контекст. Нищо, че е много лесно.
Източник:
netinfo
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!