Н а днешната дата - 6 януари един от най-големите християнски празници в българския календар - Йордановден или Богоявление. На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан.
Българите вярваме, че както тогава небето се отваря и Господ изпълнява желания.
По същия начин вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който изпълнява желания, в същата нощ.
Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.
На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.
В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро във водите на река Тунджа
като се вярва, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.
С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. "мръсни дни", т.е. злите сили са победени и прогонени. Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
Над 150 хил. души празнуват имен ден
Не само българи с името Йордан и Йорданка, които са на десето място в класацията на най-популярните имена у нас, са именници у нас. Общо 151 852 души ще отбележат своя имен ден на Йорданов ден – 6 януари. Към края 2015 г. мъжете с името Йордан са 79 354, жените, носещи това име са 72 498, показват статистическите данни на НСИ.
Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
Богоявленски водосвет на бойните знамена
На 6 януари, Богоявление, е и ритуалът за освещаване на бойните знамена и знамената светини на Българската армия.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.
До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г.
