Д имитър Пантелеев Минчович (1864 – след 1940) е български дипломат и общественик. Той е пълномощен министър в Сърбия (1887), по-късно дипломатически агент в Румъния (1890, 1895), Австро-Унгария (1894), Италия (1903) и Великобритания (1908).
На 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. завещава на Българския червен кръст (БЧК), Археологическия институт и Българската академия на науките (БАН) по равно, пари и ценни книжа, както следва: 1 641 705 лв., вложени в Българска кооперативна банка; облигации на стойност 1 060 000 лв. от Българския държавен заем (БДЗ); 35 броя акции от Индустриалното АД „Тракия", всяка с номинална стойност 500 лв., и 3 хил. лв., депозирани във Франко-българската банка; 202 хил. лв. от БДЗ, внесени на 1 юни 1943 г. в Германо-кредитна банка.
Средствата, които Димитър Минчович завещава на БЧК в София, са една трета от горепосоченото състояние за образуване на фонд на неговото име, от чиито приходи в болниците на БЧК да се лекуват безплатно бедни и болни добруджанци.
Една трета част е завещана на Българския археологически институт за образуването на фонд, чиито приходи да се използват за археологически разкопки, както и за публикуването на резултатите от тях.
Последната част от средствата са предоставени на БАН, за да се образува фонд, от чиито лихви да се дава награда на най-добрите литературни, художествени и научни съчинения. Димитър Минчевич завещава на БАН допълнителни 700 хил. лв., които да бъде усвоени от наследниците на инженерно-строителното предприятие на Крум Попов.
Минчевич дарява и 200 хил. лв. на църквата „Св. София", като задължава църковното настоятелство да ги употреби за вътрешна украса; книгите от личната си библиотека подарява на университетската библиотека, която да ги разпредели между Историческия факултет и някое по-голямо читалище. За изпълнител на завещанието си натоварва Тодор Недков, а интересите на БАН защитава адвокатът Александър Запрянов.
През 1945 г. при БАН се създава фонд с първоначален капитал в акции и облигации на стойност 1 304 778 лв. Поради военните години усвояването на дарението става трудно. На 15 февр. 1945 г. БАН получава 1000 лв. от Националната кооперативна банка. На 1 март 1945 г. индустриалното АД „Тракия" прехвърля на БАН 12 акции с номинална стойност 6 хил. лв. Същата година БАН получава от дружество „Балкан" 40 акции и от керамичното АД „Изида"- 17 акции. На 28 март 1945 г. д-во „Въгледвуокис" прехвърля на БАН 1732 акции. През 1946 г. определената за Академията сума от около 900 хил. лв. от продажбата на апартаментите на Крум Попов стои все още блокирана.
Към 1 януари 1946 г. капиталът на фонда възлиза на 1 304 778 лв., а към 1 януари 1947 г. - на 1 385 701 лв.
През 1947 г. за награда от фонда кандидатства В. Киселков с книгата си „Славянските просветители Кирил и Методий". Назначена е комисия в състав: акад. Ст. Романски и акад. Л. Чакалов, която да се произнесе за награждаването на труда. През с.г. Законът на БАН включва фонд „Д. Минчович" във фонд „Академия", което не позволява фондът да изпълни своето предназначение.
В последните сведения за фонда от 1 януари 1951 г. за основен капитал е посочена сумата 2 102 878 лв.
За усвояването на останалите две трети от дарението, съответно от БЧК и Археологическия институт, сведения не са открити.
Историята на фонд „Димитър Минчович" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!