Цветните български имена изчезват

„Цяла градина“ от фантастични български имена на растения вече са почти изчезнали. Много рядко вече се дават на новородени деца имена като

Босилка, Върбан, Ружа, Невена, Росена, Сълзица, Латина,

разказва пред БТА доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

На тяхно място възникват чуждоезичните им аналогии – Дейзи вместо Маргарита, Джасмин вместо Жасмина, Кармела вместо Лозанка.

С времето са изчезнали и други имена, които не са успели да се наложат, като

Хризантема, Гладиола, Циклама, Фиданка, Гюла, Трендафила.

Доц. Банкова признава, че цветните имена спрямо традиционния антропонимичен календар са значително намалени и изменени.

Постоянни са емблематичните Цветан, Цветанка, Албена, което идва от планински божур, останалите имена, като че ли се загубват в другата палитра от лични имена, смята експертът.

Жените са в своето царство именно на Цветница

По думите на доц. Петя Банкова сред новородените деца с цветни имена най-много са наречени Цветан и Цветанка.

Красиво женско име, което търпи своето възраждане, е Калина.

Други популярни днес имена – Сеяна и Рая, също са адресирани към Цветница – едното е свързано с глагола "сея", а другото – с райската градина, обяснява етнологът.

От мъжките имена продължават да са харесвани Ясен и Явор –

традиционни имена, заредени с много смисъл и послание на дървета символи, които са пазители и на семейството, и на приятелството, отбеляза доц. Банкова.

Да си кръстен на цвете или растение означава, че

твоите родители са заложили пожелание животът ти да бъде пъстър и цветен,

да имаш късмет, хората да ти се радват и ти да носиш радост на хората, смята доц. Банкова.

В представата на българина женските цветни имена винаги са били носители на красота, на свежест, на плодовитост, затова са били много разпространени. При мъжките имена приоритетни празници са Гергьовден, Ивановден, Димитровден. Жените са в своето царство именно на Цветница, заключва тя.