Нг гости при роднини или в родното село, малко
"кърска" работа и повече мързелуване, вместо наемане на селска
къща, са част от представите на българина за почивка в страната
през всички сезони.
Културният и спа туризмът пък са предпочитаните
начини за отдих от чужденците през цялата година, показват
данни от проучване на консорциум "Синеста", представено днес от Иво Желев, ръководител на обединението.
При изследването на нагласите и предпочитанията на
чуждестранните и българските туристи са били направени над
51 хил. интервюта.
Проучването е продължило около 12 месеца,
като са били анкетирани хора над 15 години, които са направили
минимум една нощувка у над както през активния, така и извън сезон 2009 и 2010.
Чужденците, които избират България за почивка,
обикновено са т.нар. ваканционни туристи. Те отделят
повече средства, имат по-специални изисквания към почивката и се
подготвят повече за нея.
Българите пък осъществяват евтини
пътувания до собствените си имоти, при роднини и приятели, като по
време на почивката си гледат да свършат и нещо полезно, показва
проучването.
Сънародниците ни избират България за отдих заради
традицията, защото държат да прекарат почивката с близки, както и поради ниските цени.
Чужденците също са привлечени от
ниските цени. Обикновено отношението им към дестинацията се
формира от предишен опит или от споделеното от приятели и познати, както и от
надеждна информация от интернет и от туроператор.
Българинът е по-стиснат при почивката си
и харчи
19-25 евро на ден, докато чужденците харчат
между 70 и 90 евро.
Българинът решава да почива спонтанно - средно две
седмици преди ваканцията. Чужденците пък обмислят отдиха си два и
повече месеца преди това.
Като турист българинът е по-самоуверен - той
твърди, че познава страната като петте си пръста и в този смисъл
се нуждае от сериозна провокация, за да я погледне с други очи.
При избор на ваканция сънародникът ни разчита основно на
предишния си опит.
95 на сто от българите планират почивката си
самостоятелно, докато при чужденците - при 45-60 на сто, това
става чрез посредник. Между 45 и 65% от чуждестранните
туристи използват предплатени пакети. Българите, които използват
тази услуга, са между 8 и 10%.
Чужденците почиват по-дълго от българите
особено
през лятото - 9-10 дни, и 6-7 дни през останалите сезони.
Летните почивки на сънародниците ни пък траят средно 5-6 дни, а през
останалите сезони - наполовина по-малко от броя на нощувки при
чужденците.
През периода 2008-2010 г. броят на нощувките
през лятото при българите намалява от седем през 2008 г. до пет
през 2010 г. Според анализа това се дължи на известното
закъснение на кризисните процеси у нас спрямо Западна Европа.
Чужденците искат да съчетаят при почивката си
два и повече видове туризъм. При българите едва 18-25 на сто
правят подобен отпускарски микс.
Между 55 и 72% от всички почивки са на
море
Със силен от чужденците интерес се ползват Тракия,
Родопите, Рила, Пирин, за разлика от относителната липса на
интерес към районите на Стара планина, Дунавския регион и старите
български столици, сочи анализът.
Удовлетвореността сред българите и чужденците
при почивките в някои от сезоните и целевите групи е почти 100%. Делът на неудовлетворените през лятото на 2009 и 2010
г. българи и чужденци е между 8 и 11 на сто.
Българите са
най-доволни от природата, чистотата, спокойствието и качество на
обслужване. Чужденците пък - от природата, отношенията с местните,
настаняването, типичната кухня, културните забележителности и
условията за ски през зимата.
Сънародниците ни и чужденците се оплакват от
лошата инфраструктура. Българите намират цените за високи,
докато за чужденците е почти консенсусно мнението, че те са
достатъчно изгодни.
Чужденците са в състояние да се откажат от
почивка у нас заради затруднения достъп за хора с увреждания,
показват още данните от проучването.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
