Де ес честваме 125 г. от Съединението на България.
Център на тържествата традиционно е Пловдив, днешният ден е и празник на града.
С тържествен молебен в катедралния храм "Света Богородица" в
Града под тепетата започнаха честванията по повод годишнинаta
от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Молебенът беше отслужен от Пловдивския митрополит Николай.
Представители на държавната и на общинска
администрация поднесоха венци и цветя пред паметниците на
Захарий Стоянов и на майор Райчо Николов.
От 19 ч. на площад "Джумаята" членовете на комитета
"Родолюбие" ще направят възстановка на събитията от 6 септември
1885 г.
В рамките на програмата на честванията в Историческия музей
в Пловдив ще бъде открита изложба "Равнис по капитаните! -
Източнорумелийската милиция и Българското съединение",
подготвена съвместно с Националния военноисторически музей и
музея в Казанлък.
Тържествата ще завършат със заря-проверка от 20.30 ч. на
площад "Съединение".
През целия ден в центъра на Пловдив ще има и музикални
прояви на местни и на гостуващи изпълнители.
Столичната община и Общонародно сдружение „Мати Болгария” организират
традиционното шествие-поклонение, посветено на 125-годишнината от
Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
В проявата се включи дружество "Гургулят" – потомци, комитет "Съединение", Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество,
училища и други патриотични граждански формации.
Шествието започна в 11 ч. пред Паметника на Незнайния воин. То се отправи към мавзолея
на княз Александър Първи, където бяха положени венци.
Шествието продължи с поклонение пред
паметника на Захарий Стоянов в Борисовата градина.
Тази година се
навършват 70 години от подписването на Крайовския договор, който върна
Южна Добруджа към пределите на родината, затова по време на шествието бяха поднесени цветя и пред барелефа на цар Борис ІІІ.
Министър-председателят Бойко Борисов поздрави българските граждани
по случай празника.
"Съединението на България се състоя, защото и политическата класа, независимо от нейните идеологически различия, и обществото, въпреки неговите социални разслоения, са гледали в една посока и са били единни в общия си стремеж да обединят всички българи в една държава", това се посочва в поздравлението, разпространено от правителствената пресслужба.
"Обединението винаги е възможно. Не е необходимо ежедневно да си припомняме, че всеки сам може да постигне нещо, но само всички заедно можем да постигнем това, от което България и българите имат нужда", посочва още Борисов.
Съединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия
през есента на 1885 г. От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който ръководи там военни маневри. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията.
Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието.
Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре.
На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението.
Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре тръгват към Пловдив.
През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.
След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата победна за България война със Сърбия, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Единственото разграничение между двете части на страната, което остава до обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Честваме 125 години от Съединението
Център на тържествата традиционно е Пловдив, днешният ден е и празник на града
6 септември 2010, 12:45
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!