Днес - 3 март, празнуваме Деня на Освобождението на България от османско владичество, след като на тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.
Да надникнем в историята:
С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно.
Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
Във видеото на Vesti.bg във Vbox7.com горе ще видите и пет неща, които малко хора знаят за 3 март
Днес
С официални чествания и тържества в цялата страна българите ще отбележат Националния празник.
Основните празненства ще бъдат в столицата София, а чествания ще има във всички градове в страната. Музеите ще отворят широко вратите си и ще обявят вход свободен за всички посетители в почивния празничен ден.
НВИМ дори ще покаже най-голямата светиня на българското освобождение – оригинала на Самарското знаме. На историческия връх Шипка най-българският паметник ще посрещне хиляди родни патриоти, които ще отдадат почит пред подвига и саможертвата на героите на Шипка и ще отбележат 138-та годишнина от Освобождението на България.
Още от ранни зори големи групи родолюбци изкачваха върха, разказва Нова ТВ. Опашката от автомобили в подножието му е дълга няколко километра.
Честванията на връх Шипка ще започнат започват в 11:30 ч. и в тях ще участва вицепрезидентът Маргарита Попова.
Вижте и как популярни лица рецитират "Опълченците на Шипка" (Иван Вазов) на 7Talents:
Както и едно въздействащо видео, разкриващо част от красотите на България от канала I_love_BG:
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!