Достъпът на домакинствата до интернет в Европейския съюз варира от 45% в България, 47% в Румъния и 50% в Гърция до 94% в Холандия, показват данни на "Евростат".
Нивото на достъпа до интернет се е увеличило във всички държави-членки на ЕС в периода от 2006 до 2011 г., отчита проучването. Най-високо ниво на ползване на Интернет в ЕС остава в Холандия - 94%, Люксембург и Швеция - 91% и Дания - 90%.
Достъпът до широколентов интернет е нараснал във всички страни от ЕС, като Швеция регистрира най-голям дял във високоскоростните връзки - 86%. В тази класация България е с 40% дял в широколентовия достъп, Румъния - 31%, Гърция - 45%.
През 2011 г. най-голям дял от интернет потребителите, които са получили информация от интернет страниците на публичните власти е имало в Дания - 86%, Швеция, Финландия, Естония и Холандия.
Най-висок дял от тези, които са използвали интернет за подаване на попълнени формуляри до публичните власти е имало в Дания - 70%, Холандия - 52%, Португалия - 48% и Естония - 46%.
Най-висок дял на потребители, които са поръчали стоки или услуги през Интернет за 2011 г. се наблюдава в Англия - 82%, Дания и Германия - 77%.
Според проучвания на GemiusAudience, интернет населението в Централна и Източна Европа бележи най-висок ръст. Само през 2010 и 2011 г., около 16 милиона нови потребители са се присъединили към интернет в тази част на Европа.
Сайтовете на "Нетинфо" достигат до 2 723 726 реални потребители, което представлява 77,46% от аудиторията в интернет у нас, по данни на "Гемиус" (Gemius.bg) за ноември.
Най-посещаваният сайт в България е vbox7.com с 2 018 564 реални потребители, което е 57,4% от всички потребители на интернет в страната. Веднага след него е abv.bg с близо 2 млн. реални потребители (54,31% обхват), следван от gbg.bg - 808 226 реални потребители.
Vesti.bg (близо 800 хил. реални потребители) е четен от всеки четвърти интернет потребител у нас, а сайтът за прогноза за времето Sinoptik.bg е посещаван от над 600 хил. реални потребители.
Изследването на "Евростат", публикувано в сряда, отчете, че близо една четвърт от лицата на възраст между 16 и 74 години в ЕС никога не са използвали интернет.
Делът на тези, които никога не са използвали Интернет варира от 5% в Швеция до 54% в Румъния, България - 48%, Гърция - 45%, Кипър и Португалия - 41%. За много хора днес изглежда трудно да живеят без Интернет, но значителна част от населението на ЕС никога не е използвало тази услуга, констатират от "Евростат".
Според статистическата служба на ЕС цел пред държавите от ЕС е до 2015 г. да се намали до 15% делът на на хората на възраст от 16 до 74 години, които никога не са използвали интернет.
Изграждане на инфраструктура за бърз интернет в селски райони
с цел преодоляване на изолацията на жителите на отдалечени селища от цифровата икономика планира Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в публикуваната за обществено обсъждане актуализирана Национална стратегия за развитие на широколентов достъп до интернет.
До неотдавна България беше единствената страна в ЕС без подобен документ.
Срокът за изпълнението й е до края на 2013 г., а средствата за изграждане на мрежите - 40 млн. лв., са предвидени в Оперативна програма "Регионално развитие". В стратегията е предвидено до края на 2013 г. да бъдат отпуснати 44 млн. лв. от държавния бюджет за тази дейност.
Близо 80% от селата и 8 града у нас нямат достъп до интернет. България е на последно място в Европа по проникване на глобалната комуникационна мрежа. Целта е до 2013 г. всеки българин да има достъп до интернет, а училищата, здравните и лечебните заведения да бъдат свързани със скорост не по-ниска от 10 Mb/s.
Нивото на разпространение на широколентов интернет в България към началото на 2011 г. е 15.4%. Близо един милион домакинства имат достъп до бърз интернет. В същото време средното равнище за ЕС е 26.6%, а лидер е Дания с 45.5%. България планира да постигне сегашното средно ниво за ЕС през 2013 г., според оповестените от министерството данни.
Разпространението на широколентов интернет е индикатор, който се ползва за илюстрация за степента на развитие на дадена държава и се разглежда от чуждите инвеститори при решението им къде да вложат средства за производство, напомнят специалистите.
Сега 3997 села у нас са в изолация от интернет,
защото до тях не стига нито един доставчик. Това са предимно планински и погранични райони, които са обезлюдени и инвестицията за изграждане на мрежа няма как да се изплати.
