Б�г �гарите имат три пъти повече клетви, отколкото
благословии, според изследване на народните умотворения в
сборници от 19-и век.
Резултат от него е новата книга
"Българските благословии, пожелания и клетви - част от
националната самобитност и културното наследство" на проф. д-р
Лилия Крумова-Цветкова от Института за български език при БАН,
съобщават от издателство "Емас".
Задълбоченият анализ на проф. Цветкова, първи по рода
си в нашата лингвистика, или по-точно в нашата
лингвокулторология, е допълнен с Речник на благословиите,
пожеланията и клетвите.
Равносметката на нашата родна
самобитност е 883 благопожелания и 2529 клетви, отбелязват
издателите.
По думите на авторката благословиите и клетвите са
израз на подчертаната емоционалност на българина.
Известно е, че
по-северни народи, за които изразяването на емоции не е особено
характерно, не притежават клетви.
"Не особено в полза на народа
ни говори фактът, че клетвите са значително повече от
благословиите и пожеланията. В събрания материал клетвите са три
пъти повече по количество.
Явно злото у човека е по-силно, но
то безспорно се засилва при труден начин на живот, при
сблъскване с трудности и несправедливост. А съдбата на нашия
народ не е била лека," коментира проф. Цветкова.
Тя припомня, че благословиите и клетвите са израз на
желанието на човека да въздейства върху природата и хората.
Основават се на прастарата вяра, че словото има магическа сила,
че думата и действието са пряко свързани и ако пожелаеш нещо и
го произнесеш, то ще се сбъдне.
"И в благословиите, и в клетвите намират отражение, от
една страна, магическите заклинания на първобитната епоха, от
друга - основните религиозни представи на християнството.
Благословиите и клетвите са огледало на времето.
Те отразяват
народния мироглед, култура и език. В тях са оставили отпечатък
времето, битът и манталитетът на народа," пише авторката.
Източник:
БГНЕС
