В краят на миналия месец Великобритания официално започна процеса по излизане от ЕС.
Политическото откъсване на Острова от континентална Европа не спира нарастващ брой хора от Румъния и България да продължават да поемат към Албиона.
Десетки хиляди наши сънародници търсят късмета си във владенията на Кралицата. За 30 000 емигрирали българи през 2016г., това е втората най-популярна дестинация.
Увеличението на идващите във Великобритания граждани на ЕС обаче бе сред основните причини мнозинството британци да поискат излизане от съюза миналата година.
Британският премиер Тереза Мей неколкократно обяви, че съкращаването на имиграцията ще е сред основните приоритети на властта при разработването на стратегията за Брекзит.
Притеснява ли всичко това нашенците, решили да останат на Острова, близо година след референдума? Оказва се, че не.
„Не се чувствам притеснен за престоя си тук по никакъв начин. Не се тревожа и за преминаването на границите, независимо в коя посока“, заяви за Vesti.bg 28-годишният зъботехник Пламен*, отишъл да работи като портиер в частен клуб в Лондон.
Причините за емиграцията му са до голяма степен финансови и логично, това е и основното му притеснение относно Брекзит.
„Повече ме тревожи обезценяването на валутата, породено от политическите катаклизми“, смята той.
Ако спада на паунда продължи през следващите години, то една от основните причини за имиграция на Острова реално би отпаднала. Едва ли обаче това ще е търсеният начин от британците да ограничат имиграцията, обвита в предразсъдъци.
„Наясно са, че им сваляме стандарта на живот като работим на минималната работна заплата. Ние сме повече от доволни, защото за нас това са 20 лв на час“, смята 23-годишният Иво*. Той има средно специално образование, работил като склададжия на Острова.
Още преди Великобритания да излезе от ЕС, той решава да излезе от нея. Трудовият му път там продължава само половин година.
„Не ми хареса, че гледат на мен като прост работник,който няма личен живот и пребиваването му в Англия е в режим сън -работа – сън.“
Може ли да се живее на помощи във Великобритания?
Основно политическо послание на искащите излизане от ЕС преди година беше, че британският данъкоплатец издържа работниците от други страни.
„Имах възможност да изпозвам услугите за помощи, отговарях на изискванията, но не го направих. Бях свидетел обаче как всички го правят, дори без да са запознати напълно с условията“, са наблюденията на Иво.
Достатъчно ли са обаче социалните плащания, за да може един пришълец да живее изцяло на гърба на британската държава?
„След като завърших (висше образование), нямах работа дълго време и затова ми се наложи да получавам помощи. Законът обаче е изграден по такъв начин, че един имигрант няма как дълго време да се издържа така“, смята 29-годишната Кристина, която е на Острова от 7 години.
Реално, помощите от 72 паунда седмично не са достатъчни за безработен чужденец, който трябва да плаща наем във Великобритания. Това не е проблем за самите британци, които имат жилища.
„Мой приятел работеше като куриер и ми разказа, че постоянно се сблъсквал с британци, които живеят само от социални помощи“, разказва складовия работник.
Реално, основното притеснение за британските политици и граждани, поискали Брекзит, са детските надбавки за чуждестранни работници. Много българи, румънци и поляци изпращат тези пари към родните си страни, където живеят децата им, и така средствата излизат от британската икономика.
Това вероятно ще са и първите „орязвания“, които правителството на Мей ще активира в следващите месеци, поне за тепърва пристигащите на Острова. Имигрантите обаче не са просто пиявици.
„Британската икономика получава сериозни приходи от живеещите тук чужденци, независимо дали са студенти, работници, туристи. Това са доходи под формата на студентски такси, данък доход, наем или покупка на имот в огромен количествен мащаб“, смята 29-годишният икономист Христо, който също работи в Лондон.
„Всеки трети притежател на имот в Обединеното кралство получава по-голям доход от имота си, отколкото от работа си. Парадоксът е тук, че коренните британци, които посрещат големия брой имигранти срещу наем, са тези които гласуваха за излизане на референдума“, допълва той.
Квалификацията и дългото жителство те спасяват
„Според мен, няма да има сериозни последици за квалифицирани хора. Британската икономика стигна етап на насищане от персонал. Тези, които биха могли относително лесно да влезнат в нея ще са квалифицираните. За останалите ще има препятствия еквивалентни на тези вън от ЕС“, смята Христо
Приходите на компанията, в която той работи, идват от външни пазари и много от персонала й е от ЕС. Съответно – той е получил изрични уверения, че ще запази работното си място.
Към момента обаче бизнесът с по-ниско квалифицирана работна ръка също не се е загрижил от Брекзит.
„Никой от мениджърите ми не е повдигал темата“, казва Пламен.
Докато компаниите имат възможност да наемат евтина работна ръка, без спънки от правителството, надали и някой ще повдигне въпроса. Българите и всички други работници от ЕС ще продължат да търсят по-голямото заплащане и по-уредения живот на Острова.
„Още преди гласуването планът беше да взема британско гражданство, тъй като прекарах повече от 7 години тук. В момента съм на последната стъпка. Тъй като имам перманентно жителство тук, влизането/излизането от и в страната не ми пречи“, заявява Кристина, която не възнамерява да прекара целия си живот на Острова, но не се чувства притисната да си тръгне.
Христо също не е тръгнал да си ходи. Все още.
„Не смятам, че проблемът на Великобритания е какво да прави с квалифицираните българи и румънци, които искат да работят. Проблемът е какво прави България с тях“
*Имената са променени по желание на събеседниците.
