БЛС: Неудовлетвореността не може да е база за санкции

Н еудовлетвореността на пациентите, като субективна категория, не може да се използва като критерий и метод за оценка на качеството и изпълнението на медицинската дейност, както и не може да бъде нормативна база за санкция.

Това заявяват от Българския лекарски съюз (БЛС) в своя позиция по повод приетите от Народното събрание промени в Закона за здравното осигуряване.

Във вторник депутатите гласуваха текстове, според които осигурените лица ще имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Директорът на съответната Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) ще прекратява договорите с лечебните заведения при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаната медицинска помощ, записаха окончателно депутатите с промени в Закона за здравното осигуряване.

Преди РЗОК да прекрати договора заради системно недоволство на пациентите, ще бъде направена оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им, се казва още в закона.

Текстът априори създава предпоставка за напрежение между лекари и пациенти,

смята още от БЛС.

С въвеждането на условия за санкции, въз основа на субективни усещания и налагане на термина „неудовлетвореност“ като условие за прекратяване на договорните отношения между изпълнители на медицинска помощ и НЗОК, поставя закона в правото му да погазва договорния процес по НРД, категорични са от лекарския съюз.

Те припомнят, че ще преди първо четене, са внесли становище и категорично несъгласие с предложените текстове.

„Текстът вменява задължение на управителя на НЗОК да проучва удовлетвореността на пациентите от оказаната медицинска помощ, от лекарствените продукти, даже и от медицинските изделия. По нататък – в чл.59, с императивна разпоредба, се задължава директорът на съответната РЗОК да санкционира

лечебно заведение, което е „прегрешило“, според субективното мнение на няколко пациенти,

и това прегрешение се е превърнало в „системна неудовлетвореност“ – и то по методика, която към момента не е известна и се предвижда да бъде приета с подзаконов нормативен акт“, се казва още в позицията на съсловната организация.

„Неудовлетвореността, като субективна категория, не може да се използва като нормативна база за санкция.

Напълно е възможно тя да бъде и преднамерена, повлияна или стимулирана от различни външни фактори –

например, от конкуренцията. Освен, че пациентите не са страна по договорите на ИМП с НЗОК/РЗОК и е възможната злоупотреба с правото им на жалба, е недопустимо субективната неудовлетвореност на пациентите да се определя като единствен критерий и метод за оценка качеството и изпълнението на медицинската дейност“, се казва още в становището на БЛС.