Дс с се празнуват Богородичните заговезни,
отбелязвани преди началото на Богородичните пости.
Постът продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение Богородично
(15 август), познат сред православните българи като Голяма Богородица.
На днешния ден се прави трапеза с обредна
"заговезнишка пита", която се чупи, храната е блажна. По време на
постите се забранява сключването на църковните бракове.
От апостолско време църквата е наредила
светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй
нареченото "говеене" - по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост
и молитва.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на майчинството, брака и
семейното огнище, затова в деня на нейния празник на 15 август жените украсяват иконата на
светицата с цветя и поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.
Отслужва се тържествена Света литургия в
прослава на Дева Мария. Имен ден пък празнуват всички с името Мария, Мика,
Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот.
На много места българите отбелязват Успение
Богородично като един от празниците, посветени на новата реколта - с голям
курбан, общ за цялото село.
В средата на Богородичните пости (6 август) Преображение
Господне. На този ден по традиция се бере първото узряло грозде и се носи в църквата
да се освети от свещеник. След това жените го раздават заедно с други плодове
за здраве и благополучие.
Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят
към IV век. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Ерусалимският
патриарх Ювеналий (420-458 г.) утвърждава пред император Маркиан достоверността
на тези разкази.
Денят на празнуване на успение е установен от
император Маврикий (592-602).
От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение
Богородично" в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където
според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската
градина.
Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век - тогава
кръстоносците обновяват стария храм.
Източник:
БГНЕС
