Бабинден е

На днешния 8 януари традиционно се празнува Бабинден. По нов стил празникът се отбелязва на 21 януари - това е и професионалният празник на акушерките и гинеколозите.   

Бабинден е един от големите народни женски празници,

посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести.

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Макар днес Бабинден да губи доста от обредните си обичаи, традиционната празнични ритуали са доста богати.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отивали на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускали стрък босилек или здравец. Вземали

калъп сапун и една нова кърпа и се отправяли към дома на бабата да ѝ „полеят“.

Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подавала на бабата сапуна, поливала ѝ вода да се измие и я дарявала с пешкира, който е донесла.

След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат; закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. Често при поливането бабата трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и да подскочи три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“

След поливането жените дарявали бабата с ризи, чорапи, платно, които премятали на дясното ѝ рамо.

Бабата пък връзвала на дясната ръчичка на децата, които е изродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измивала лицето на детето, тъй като се вярва, че 

на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събирали на

празнично угощение в дома на бабата акушерка

Всяка жена трябвало да носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино.

Жените целували ръка на бабата и ѝ подавали подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждали дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.

Пиршеството е придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки. Често бабата поставяла около врата си наниз от червени чушки и с керемида кадяла под полите на жените, за да раждат повече деца.

Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

След обеда на трапезата у бабата идвали и мъжете.