"Атака" вече е срещу промените в Закона за вероизповеданията

Павел Шопов е оттеглил подписа си като вносител на промени на закона за вероизповеданията.

Това съобщиха от пресцентъра на "Атака".

Народният представител от "Атака" е бил подведен, че внесените промени ще бъдат редактирани, тъй като в сегашния си вид дават възможност за спекулации с имоти на мюфтийството, се посочва в прессъобщението.

Тъй като редакциите до момента не са направени, въпреки обещанията, Павел Шопов оттегля подписа си, съобщават от пресцентъра на партията.

Партия "Атака" призовава другите вносители на закона да преосмислят текста му и "да го редактират в посока на българския национален интерес".

"Атака" с голяма тревога отбелязва претенциите на Главното мюфтийство за усвояване на имоти и издигане на джамии в исконни християнски центрове и населени места, където няма мюсюлмани.

От партията заявяват, че са категорично против проектите за възстановяване на джамии в Кюстендил, Стара Загора и други градове на България, на места, които са културно исторически паметници.

"Атака" изразява "възмущението си от поведението на президента Росен Плевнелиев, който отиде на съмнителна от протоколна гледна точка среща с вицепремиера на Турция Бекир Боздаг, който неясно по чия покана е в България", се посочва още в съобщението.

Измененията, внесени от депутати от БСП, ДПС и "Атака", предвиждат правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, да се върне на Българската православна църква и на Главното мюфтийство, дори когато са паметници на културата

Готвените промени предизвикаха остри реакции в научните среди веднага, след като бяха внесени

"Това е реставрация, подобна на тази след отчуждителните актове на Френската революция”, пише в становище на проф. Маргарита Ваклинова от БАН, публикувано от в. "Труд" след внасянето на поправките през юли.

Тя заяви, че като историк и археолог е изумена от възможността Светият синод да стане собственик на Голямата базилика в Плиска, манастирите от ранното християнство край Велики Преслав, средновековните църкви в Несебър, “Св. 40 мъченици” във Велико Търново.

Всички те са опазени и реставрирани от държавата, а и по думите църквата няма капацитет да съхрани културното наследство.

Като доказателство, че БПЦ не може да се грижи за културните паметници, Ваклинова посочва случая с костницата в Батак, която бе превзета от Пловдивския митрополит Николай и превърната в действащ храм.

Професорката пита и кое вероизповедание ще получи сградата на Музея на религиите в Стара Загора. Той е в реставрирана джамия, която е наследила църква и тракийско светилище.

Според експерти в закона трябва да има ограничение за възстановяване на вероизповеданията на имоти, които са държавна или общинска собственост, на музеи и подобни сгради.