Ангел Попов забогатява дори след два фалита

Преди американците Ангел Попов открива формулата "селфмейд" - самосъздал се.

По времето, когато той върти бизнес и преживява първия си фалит, но се въздига като феникс от пепелта, в САЩ още бушува Гражданската война и ще премахват робството.

Българинът е роден през 1835 г. в Търново в семейството на свещеник. Естествено за ония времена, баща му го праща в училището при църквата "Свети Никола" още 6-годишен.

На 13 припечелва първите си пари, като започва терзилък, както в стари времена наричали шивачеството.

После в класното училище учи при Никола Михайловски, баща на автора на "Върви, народе възродени" Стоян и брат на идеолога за църковна свобода и учредител на Екзархията в Цариград Иларион Макариополски.

Когато Ангел става 20-годишен, баща му му дава всичките си спестени пари - около 4000 гроша.

Синът захвърля иглата и подхваща търговия с дрехи.

Жени се за Мария Смилова - девойка от заможен, но революционен род. Баща й Никола уж тръгва по търговски дела в Италия, но се озовава сред войниците от първия поход на Гарибалди за обединение на Италия през 1848 г. Оттам идва и прякорът на фамилията Гарибалди.

Братът на Мария - Димитър, освен че гледа наследствената търговия, е член на Търновския революционен комитет и приятел на Левски. При Ангел всичко върви по реда си за един почтен живот на добър търновски еснаф.

Той е далеч от революционния ентусиазъм, гледа си печалбите и мечтае как да увеличи състоянието си.

През 1861 г. в Търново идва италианецът Адолф Нотари с намерението да научи хората от района да отглеждат буби, пък той да изкупува пашкулите и да ги продава в родината си за производство на коприна.

Идеята му запалва Ангел Попов, той се хвърля смело в начинанието и започва да търгува с бубено семе. Скоро заминава за Италия, за да види как се прави от пашкул коприна.

Решава, че вместо само да развъжда и продава пашкули, е по-добре да направи фабрика за коприна и да изнася готови платове, а не да се задоволява с минимални печалби.

Купува място край Килифарево, вдига фабрика, оборудва я с машини и инвестира почти всичките си пари.

В първите две години има добри печалби, но към 1864-1865 г. предприятието става губещо - европейските тържища се напълват с коприна, българската е неконкурентоспособна и не се продава. Тъй Ангел стига до първия си фалит.

Вместо да се отчая, подхваща нов бизнес. Преустройва копринената фабрика в хартиена. През 1865 г. накупува машини от чужбина и започва да произвежда хартия за писане, за амбалаж и мукава. И на този бизнес след няколко години слага край.

Произвежда голяма пратка по поръчка от Турция. Стоката обаче е открадната по пътя за Цариград и Ангел Попов преживява втория си фалит.

Съвременниците му споменават, че остава само с един лев. Но и след този крах продължава да крои големи планове - за индустрия, а не за ръчно производство в свободна България.

Един ден се разхожда умислен из Търново и неусетно стига до края на града. Там има едно място, на което днес е общинският съвет. Той го е купил още когато бизнесът му вървял добре, но после, улисан в други проекти, не му оставало време да го разработи и то се превърнало в градско бунище.

Ангел стига дотам и сред боклуците вижда книга на италиански. Изважда я, отръсква я и се зачита. В нея се описват различни индустриални производства.

Ангел се спира на главата за мелничарството. Решава да прави мелница, но пък няма и жълтица заделена настрана.

Отива при тъста и шурея си. Те са борци за свобода, но покрай всичките си революционни пориви нито за миг не изоставят бизнеса си и правят добри пари. Вече стават трима, но търговският нюх им подсказва да привлекат още един действен човек - Джорджо Момчев.

Той по турско време учи в Париж и става член на меджлиса (градската управа). Това не му попречва да основе търновското читалище "Надежда", в което заседава Третото Велико народно събрание, и да е един от приятелите на Левски.

Покрай тези му дела го арестуват и го грози бесилка, но Джорджо си откупува живота и отива в Цариград, където подхваща търговия.

Връща се след Освобождението, но не оставя борбата - през лятото на 1879 г. създава комитетите "Единство", чиято цел е да се присъедини Македония към България с чети. И дарява 2000 френски франка за въоръжението и подготовката им.

Четиримата съдружници, обединени от икономическата мисъл на Ангел Попов, се захващат с направата на първата парна мелница в България.

Ангел заминава за Унгария, за да види как се произвеждат бели брашна. Той не ходи с бележник, за да си записва, а постъпва като общ работник и минава по цялата стълбица на производството.

Като научава достатъчно добре унгарски, плаща на майстора си, за да му показва всичките тънкости. След това купува нужните машини и се връща в Търново.

Едва тогава съдружието започва да гради мелницата. Останките й и днес стоят на левия бряг на Янтра по пътя за Русе - голяма, триетажна, изцяло от камък.

Търновското брашно намира бързо пазар в Турция и Египет.

Ангел пак се замогва и влага всичко спечелено в бизнеса, за да го развива. Лесно стига до извода, че трябва да прави краен продукт.

Отварянето на хлебарна му се вижда проста работа, затова прави първата фабрика за макарони и фиде у нас. Тя е на мястото на фалиралите копринена и хартиена край Килифарево.

За да я направи съвсем модерна, собственият капитал не му стига и кандидатства за концесия от Народното събрание, което му я отпуска през 1894 г. Това става не съвсем случайно.

От 1892 г. Ангел Попов е депутат от Великотърновска околия. До него на банката седи и съдружникът му Джорджо Момчев.

От откриването във фабриката работят 50 души. Голяма част от фидето и макароните отиват за износ, даже и в Италия.

След като стига до европейските пазари, Ангел изкупува акциите на тримата си съдружници, които се хвърлят в политиката.

Като предприемчив човек, който вече има пари и влиза във възраст, Ангел поверява управлението на цялото производство на подбрани от него хора, а финансите - на главен счетоводител.

Това за времето си е доста чудно на търновци и те дълго не могат да проумеят как така ще даде парите си на други хора да ги управляват. Собственикът обаче си построява къща до макаронената фабрика, където прекарва цяло лято и есен и следи отблизо какво става.

Обикаля с дебел бастун с позлатена дръжка и неизменен шал върху плещите си.

Доста от времето си прекарва във Виена, където с жена си Мария се разхождат из музеите.

Специално от Търново отиват до австрийската столица, за да изгледат някоя оперна или театрална премиера. Не пропуска премиера на Верди, когото още от престоя си в Италия боготвори.

Страстта му се пренася и във Велико Търново. Когато пристига оперната трупа на италианеца Мацини, той я настанява в дома си. Артистите остават там месец, като всяка вечер дават представление пред отбрани гости.

Той е и най-големият спонсор на театралната трупа на читалище "Надежда", от която тръгва Великотърновският театър.

През 1902 г. Ангел Попов прави първото си голямо дарение на общината, на женското дружество "Радост", на спортното "Юнак" и на читалището. Дарителската му воля е с част от сумата да се отвори стопанско училище за момичета, където да се учат и на шев и кройка.

За тази цел той дарява двуетажната си къща в Търново, която се намира на мястото на днешната поща.

Ангел Попов умира през 1920 г. на 85 години. В завещанието си оставя пари за построяването на техническо училище в града и нарежда то да се издържа с част от приходите на фабриката за макарони.

С последната си воля създава и ефория за построяването му.

Всичко това прилича на завещанието на Евлоги Георгиев за Софийския университет. И има почти същата съдба. Както университетът става дълго след смъртта на благодетеля си, така и техническото училище на Ангел Попов се бави.

Фабриката е обложена с голям данък и производството на макарони намалява. Едва след 1944 г. започва строителството на училището. Днес то е строителен техникум.