"Амнести" за нас: Дискриминация на ромите, лоши условия в арестите и хомофобия

В България продължава дискриминацията на ромите в области като образованието, пазара на труда, здравеопазването и жилищната политика. Условията в арестите не отговарят на международните стандарти за човешки права. Запазва се и хомофобското насилие.

Това са акцентите за нашата страна в

годишния доклад на "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org)

за положението с правата на човека по света.

В раздела за България се посочва, че независим експерт на ООН по въпросите на малцинствата е изразил загриженост, че ромите остават на дъното на социално-икономическата стълба във важни области като образованието, заетостта, здравеопазването и жилищната политика, биват и принудително извеждани от жилищата си.

"Амнести интернешънъл" посочва, че Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание към Съвета на Европа е разкритикувал условията в българските арести, както и случаите на нечовешко и унизително отношение в български затвори.

По отношение на бежанците и търсещите убежище в доклада се констатира, че търсещите убежище продължават да срещат пречки при достъпа до международна закрила.

В доклада се констатира, че

в България продължава хомофобското говорене,

има и актове на насилие срещу хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Посочва се, че в българското законодателство не са криминализирани престъпленията от омраза, извършени въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност.

Отбелязва се, че през юни миналата година Прайдпарадът в София е минал без инциденти въпреки призивите за насилие от страна на противници на събитието и дискриминационни изказвания от страна на Българската православна църква и Светия синод.

Положението на бежанците и мигрантите, които търсят спасение от войни и икономически трудности, се влошава в Европа, където

финансовата криза и икономиите подклаждат предразсъдъци към чужденците,

заключава в годишния си доклад "Амнести".

В доклада се посочват Гърция и новите й строги имиграционни закони, както и депортирането от Италия на хора, търсещи убежище. В двете страни "Амнести интернешънъл" е установила сериозни проблеми, каза Салил Шети, главен секретар на организацията, в телефонно интервю за АП.

Той свързва времената на икономически трудности с ксенофобското отношение към бежанците и имигрантите в някои европейски страни. Миналата година Гърция въведе закони, които разрешават задържането на нелегални имигранти и бежанци на основания, като например подозрения, че пренасят заразна болест, се посочва в доклада.

Друга поправка позволи на полицията да удължава максималния период от три до шест месеца, в които човек, който се опитва да получи убежище, може да бъде задържан, с още 12 месеца.

"Съобщава се, че от август до края на годината много бежанци и нелегални имигранти, включително голям брой граждани на Сирия, бягащи от конфликта там, са били държани в много лоши условия в полицейските участъци или са били оставени без подслон" в Гърция, пише в доклада.

През февруари Европейският съд за правата на човека постанови, че Италия е нарушила международните си ангажименти спрямо човешките права да не връща в родината им хора, за които има риск да бъдат малтретирани там.

През септември комисарят за човешките права на Съвета на Европа критикува отношението на Италия към бежанците, мигрантите и търсещите убежище, включително заради риска от потъпкване на човешките права, произхождащ от споразуменията за репатриране на Италия със страни като Либия, Египет и Тунис.