Тази инициатива изненадващо напомня,че в своята "1984" Джордж Оруел не е имал предвид само болшевизма. Нима всичко вън от него е триумф на демокрацията?
А кой би помислил,че 20 г. след ентусиазирани митинги, декларации, избори, илюзии и надежди, някой ще наложи със закон какво е длъжен да напише авторът на учебник.
Нима има такъв след 1990 г., който да не е осъдил комунистически престъпления там, където ги има. Нима няма редакции, издателства, рецензенти и комисии, които да се разгневят на разхубавяването на комунизма.
Никога една крайност не е трайно отхвърляна, когато е заместена с друга. Общочовешките стойности не се правят от закони. Те се учат на бабино коляно.
Само след това в училище и на улицата можем да внедрим гражданско поведение. Историята е материя за почит към страдания и геройства. Но не на селективна ненавист, която бе най-разрушителната сила от нашето историческо битие.
