А кой е пазел държавата?

П�п повод на доклада на ДАНС премиерът Борисов каза, че се чувства отчаян, защото вече не знае в каква държава сме живели и как се е работело със службите, как се спазвали законите и на кого може да се има доверие.

И наистина - има причини за отчаяние. Всъщност Борисов е информиран човек.

Той има уникални източници на информация, така че да приемем, че това е риторична фигура.

Всъщност

този доклад на ДАНС придоби една особена мистичност.

По това, което беше изнесено, съдим, че е писан септември-октомври 2008 г. Не става ясно месеци след това кой го е виждал. Но през медии започва да излиза какво имало в доклада.

Не знаем какво има в този тайнствен документ. Но за никого не е тайна симбиозата, която се изгради в прехода между сенчестия свят и различните власти - изпълнителна, парламентарна, съдебна.

Всъщност една от възможните причини да не се покаже този доклад е, за да не се види какво има в него. Направи ми впечатление едно изказване на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, че анализите и докладите на ДАНС нямат никаква реална стойност за него.

Според министъра, в чието министерство през миналия мандат се случиха какви ли не чудеса - от концесиите с магистрала "Тракия" през "Братко и батко" до "златните пътища" в турските общини, в докладите е имало основно слухове и преразкази на вестници.

Но това, което вече за никого не е тайна, е, че явно е имало игра между различни отбори в бившето правителство, всеки от които е имал собствени икономически и политически цели. В резултат просто ДАНС може да се е оказала инструмент за 140 млн. лв.

Стигаме дотам, че въпросът "А кой е защитавал интереса на страната?" започва да изглежда безсмислен. Вижте скандала с Красьо. Той не е просто съдебен скандал, а политическо- съдебен - бизнес скандал.

Красьо всъщност е една метафора

на това, което става в съдебната ни система. Очевидно там има някакви кръгове, лобита, обръчи, които се бият помежду си. Разкрива се една абсурдистка картина на клиентелизъм и липса на всякакъв смисъл и полезност. Красьо просто е визуалният израз на абсурда ни - "черничко момче с ланци" назначава магистрати.

Проблемът не е Красьо и членовете на ВСС, а тези отбори, които играят с цел да получат икономическа и политическа власт. Те не могат да допуснат да нямат влияние в ДАНС, във ВСС, в министерствата, в парламента, в политическите партии.

В същото време предишната седмица ни даде основание друга тема за размисъл от друг процес, който пак е част от нашата сцена - отвличанията. Този тип криминално престъпление се оказа много успешен у нас. Защо? Първо, има хиляди потенциални мишени.

След 7-те "тлъсти години" на недвижими имоти и кредити немалък брой хора могат да съберат, да кажем, между 300 хил. и 500 хил. лв. А дори самото семейство да не може, се разчита на по-широкия му кръг познати, контактите му с по-богати личности.

Последицата е, че голяма част от тези хора са уязвими, защото нямат усещането, че трябва да се пазят. Те живеят в нормални блокове, спират на обикновени паркинги и т.н.

Нямат този страхов комплекс, например както в Латинска Америка, където тези средна класа познава индустрията, правеща по няколко хиляди отвличания годишно. Съответно живеят в затворени селища, които се пазят с кули и картечници, спират в охраняеми паркинги, работят в офиси, в които достъпът е силно ограничен.

Основният риск, който все още няма индикации да е започнал да се реализира, е моделът да се клонира в криминалния свят. Ако до момента се чува за една-две-три групи, които се занимават с отвличания, успешният и ефективен пример може да доведе до заразяване.

При това тези

отвличания за откуп

се извършват на фона на много тежка икономическа ситуация, в която се увеличава задлъжнялостта между фирми и физически лица. Насилието спрямо длъжника много често има форма на отвличане, подобно на 90-те години, когато длъжниците бяха пъхани в багажници и ги изтезавани.

Това съответно още повече може да замърси картината и да доведе до класическа масова психоза.