2013 – „протест“ и „оставка“, 2014 – „морал“, „избори“ и „успех“
Това е най-кратката равносметка за отминалата година и най-концентрираното очакване за идващата година, показва декемврийското национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 30 ноември – 8 декември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на 1011 пълнолетни българи.
„Протест” е символът, определен с голямо мнозинство (40%) от българските граждани, като описващ най-добре духа на изтичащата година.
За събитие №1 българите определят гражданските протести срещу правителството на Орешарски,
избухнали след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (26%). Следва оставката на правителството на Бойко Борисов (21%) и почти веднага след него – пристигането на сирийските бежанци (19%).
Още два протеста – февруарските, срещу високите сметки за ток (12%) и студентските (10%) са сред емблематичните събития, с които хората ще запомнят отминаващата година.
Сформирането на правителството на Орешарски е посочено от 3% от анкетираните, подписването на договора за "Южен поток" – от 1%, а контрапротестите – от 0,7%.
За 47% от българите годината приключва с негативна равносметка, съпоставима по сила единствено с настроенията в края на силно кризисни и предхождащите бурни обществени промени години
Четири са основните причини за ескалиращия ръст на отрицателните оценки в края на годината – икономическото състояние на бизнеса и домакинствата, критично ниското доверие в способността на правителството да се справи с предизвикателствата пред управлението, външните оценки за ситуацията в страната, липсата на обединяваща цел и идеи за развитието на България.
Неблагоприятната среда и отсъствието на лични перспективи са в основата на желанието на 6,7% от пълнолетните българи да заминат да работят в страна от ЕС след падането на ограниченията от 1 януари 2014 г. Две три от тях са до 30 г., а още 15% - до 40г., 26% - с висше образование, и 48% - със средно. Досегашните проучвания на "Алфа Рисърч" сочат, че около половината от декларираните намерения се реализират. Ако тази тенденция се запази, около 200 хиляди души ще напуснат България в близко бъдеще.
Партиите и политиците продължават да губят доверие, както заради неспособността си да зададат ценности и стандарти в публичния живот, така и заради вътрешните си скандали
БСП (16,5%) и ГЕРБ (15,8%) остават почти плътно една до друга, но с по-ниска подкрепа, отколкото в края на октомври. НФСБ извлича дивиденти от скандалите в "Атака" и започва да привлича по-голямата част от националистическия вот – 3,5% за партията на В.Симеонов срещу 2,7% за тази на В.Сидеров.
ДПС (6,1%) запазва позициите си, също както и Реформаторският блок (6,9%), чиито потенциални избиратели обаче съхраняват облика си на силно колебаещ се електорат.
Доминиращото обществено усещане, че настоящата ситуация е твърде неустойчива и опасна, за да се задържи дълго, отключва вълна от надежда за промяна към по-добра 2014-та.
38% са оптимистите и 29% – песимистите за следващата година. Надеждите са концентрирани около три символа – „морал”, „избори”, „успех”. От постигането им до голяма степен ще зависи, дали ще се оправдае събудилият се оптимизъм за промяна и най-вече, за повече морал в политиката.
За разлика от минали години, когато множество краткотрайни събития разфокусираха общественото внимание и сливаха един с друг времевите отрязъци, 2013-та минава под знака на няколко събития, които позволяват ясната й идентификация.
Възприятието за 2013 година като година на протести дава отражение върху цялостната символика на годината
Несъмнено, темата за протеста се наложи в публичното пространство, по начин и интензивност, с които много рядко у нас е била пробивана официалната пропаганда. 40% от българите посочват „протест” като емблема на отминаващата година.Още една дума от лексиката на площадите и гражданите е сред символите на 2013 – „оставка”, посочена от 27% от анкетираните. За 16% от хората „бежанците” са запомнящият се знак на годината.
Общата равносметка на годината е една от най-негативните за последните петнадесет години. С 47% отрицателни оценки и едва 11% положителни тя е сравнима с годините на тежка икономическа криза, след които са следвали бурни политически промени.
С много малки изключения очакванията на българите за всяка следваща година са оптимистични. Настоящата не прави изключение. 29%, главно възрастни хора, с ниско образование и безработни се страхуват от по-лоша година, 38% - учащи, представители на по-младото и средно поколение от София и големите градове, се надяват на по-добра 2014.
За разлика от думите-символи на 2013, за които има много по-голямо единодушие, предложенията за знаци на 2014 са над 70. От личните – „доброта, пари, здраве, надежда”, през по-тясно свързаните с общността – "напредък, благополучие, просперитет" до онези, които белязаха речника на 2013-та, но надеждите за осъществяването на които се прехвърлят към 2014 - "морал, успех, избори, промяна". Така, налагането на гражданската визия за политиката, се очертава като едно от предизвикателствата на 2014 година.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!