273 години от рождението на Св. Софроний Врачански

На 11 март честваме 273 години от рождението на Свети Софроний Врачански.

Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански епископ) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски.

В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък.

Tой се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца:

Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.

Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания.

През 1762 г. е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел.

Отец Паисий му показва "История славянобългарска", от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 г.

През 1792 г. напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 г. става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний.

Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани.

Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира "Седемте престола" в Стара планина, който е във Врачанска епархия.

След случилите се през 1797 г. размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.

През 1803 г. Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

От 1806 до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период.

"Кириакодромион, сиреч Неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 г.

Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името "Софроние". Пише и друг сборник - "Неделное евангелское толкование" (1805, Регионален исторически музей, Шумен).

"Житие и страдания грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г).

Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.