1 май: От манифестации до криза

На 1 май се отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. Празникът бе на особена почит преди демократичните промени у нас, припомня ни БНР.

Тогава на площада пред несъществуващия вече мавзолей на Георги Димитров в центъра на столицата минаваха пищни манифестации с участието на работници от различни предприятия. Имаше цветя, знамена, песни, лозунги...

С подобни чествания денят се отбелязваше и в цялата страна. Първи май бе част от идеята, че социалистическите страни са управлявани именно от работническата класа.

След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Денят на труда продължава да е официален празник и почивен ден, но държавната власт вече не се ангажира с организирането на масови прояви.

Празникът се отбелязва най-вече от социалисти, комунисти и синдикати, като най-значителни на този ден са митинг-концертите на БСП.

Световната финансовата криза, която оставя своя негативен отпечатък върху пазара на труда, хвърля нова светлина върху значението на Деня на труда.

Макар все още бавно, безработицата и в България нараства. Към края на февруари в бюрата по труда у нас са регистрирани близо 248 хил. безработни, с около 3% повече спрямо януари.

Продължаващата тенденция на влошаване на икономическата ситуация у насизкара хиляди хора на трудовата борса. Най-засегнати са заетите в строителния бизнес, шивашката индустрия, металургията.

В същото време България все още държи едно от най-ниските нива на безработица в ЕС. То се движи в рамките на 6-7 на сто. От синдикалните организации обаче предупреждават, че при сегашните тенденции в икономиката безработицата може да достигне двуцифрено число.

Сред опитите на правителството да не допусне масови съкращения е субсидираната заетост, но тя е в рамките на три месеца - срок, за който се очаква предприятията да се справят със затрудненията си.

Позитивни очаквания има и от Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", по която са предвидени средства за обучение и преквалификация. Онова, което обаче ще бъде "спестено" на бюджетните служители в България тази година, а вероятно и през следващите няколко години, е планираното по-рано увеличение на заплатите. Засега те са замразени заради финансовата криза.

Друг нерадостен факт е, че като цяло българските служители са най-ниско платени в ЕС. Средната работна заплата в страната по данни на НСИ в момента е 530 лева месечно.

Същевременно страната ни изпитва недостиг на кадри от различни браншове - информационни технологии, лекари, медицински сестри. Голям процент от тези хора са потърсили по-добро заплащане и по-висок стандарт на живот зад граница.

Ако има нещо, за което българските работещи могат да са доволни, то е, че с приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС бяха засилени проверките по спазване на трудовото законодателство, смята БНР.

Първият опит за честване на Първи май у нас е през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. денят е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го чества ежегодно.

На тази дата много страни в света отбелязват обществените и икономически постижения на работническото движение. Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 хил. работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май, по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, по-късно оправдани.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да протестират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир."

Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."