НС с декларация за 140 г. от Конституцията

Д нес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!

Това пише в обръщението на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция във Велико Търново.

Документът беше приет единодушно с 211 гласа „за“ от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.

Това е пълният текст: 

„Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно събрание отдава почит и признание на делото на нашите предци, които преди 140 години на Учредителното събрание положиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развитието и просперитета на Третата българска държава.

Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за свобода и църковна независимост и строители на съвременна България. С вижданията си за устройство на възстановената държава т. нар. консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и определените за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков слагат началото на политическия дебат – емоционален и ожесточен, но и ползотворен и градивен. Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел – да съградят модерна, независима и просперираща България.

Те проявяват политическа воля и приемат не както предвижда Берлинският договор „органически устав“, а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава.

Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, осигурява условия за развитието и възхода на България и гарантира основни права и свободи за гражданите; категорично забранява робството и съществуването на съсловия; прокламира свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна собственост и всеобщо избирателно право за навършилите 21 години избиратели.

Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес, като неотменна част и от съвременната българска Конституция.

Депутатите от Учредителното събрание с чест и достойнство изпълняват своята историческа мисия и полагат устоите на българската държавност. С делата си те доказват, че са възрожденци, но и държавници. Благодарение и на тяхната дейност България получава възможност да се върне на картата на Европа като част от модерния, демократичен и цивилизован свят.

Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното действие – се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава. Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи.

Отмяната на основни конституционни принципи, какъвто е този за разделението на властите, е последвано от установяване на еднолични режими на управление. Неслучайно годините на национално развитие и възход се свързват с времето, когато Конституцията действа в своя пълен обем.

За наша гордост и национално достойнство българският народ сам, без чужда помощ и по своя воля осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и провъзгласява Независимостта на България, която за кратко време се превръща в една от най-силните и проспериращи държави на Балканите. Днес България е демократична държава, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.

Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.

В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо.

Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи.

Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!

Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа“.

Поклон пред историческото дело на учредителите! 

Ако всекидневно осъзнаваме величието на делото на учредителите, ще бъдем по-добри и по-достойни служители на българския народ, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържественото заседание на парламента във Велико Търново, посветено на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.

Днес ние, народните представители от 44-ото Народно събрание, седим на скамейките, на които са седели учредителите и е важно да помним, че сме тук заради тях, а не заради себе си, подчерта Цвета Караянчева. Тук сме, за да изразим смирението, нашата благодарност и преклонение пред тяхното дело, заяви тя.

Председателят на Народното събрание припомни, че преди 140 години представителите в Учредителното събрание са дошли във Велико Търново, избрани с огромно въодушевление и в условията на небивал национален подем. За тях неграмотните гласуваха с бобени зърна и кукуруз, днес ние разполагаме със специалисти по предизборни кампании, медийни стратези и социални мрежи. Преди 140 години те превръщаха думите в оръдия, за да защитят вярванията си, днес ние съобразяваме позициите си с последните социологически изследвания, те бяха титаните, ние сме техни смирени наследници, посочи Цвета Караянчева. Нека се гордеем, че има неща, които са останали непроменени - всеки мъж или жена в тази зала е попаднал в Народното събрание, защото е спечелил доверието на своите сънародници, призова тя. Всеки е тук, защото е искрен родолюбец, всеки в тази зала действа, воден преди всичко от своите разбирания как най-добре може да защити интересите на своите избиратели, допълни председателят на парламента.

Със сигурност допускаме грешки, всеки един от нас, със сигурност трудно постигаме съгласие, но ако си припомним всекидневно завещаното от строителите на съвременна България, ако всекидневно осъзнаваме величието на тяхното дело, това ще ни направи по-добри и по-достойни служители на българския народ, заяви председателят на Народното събрание.

Преди 140 години будни и просветени българи на спасения от вековното отоманско иго народ, събрани в Учредителното събрание приемат първата Българска Конституция. Тя, стъпила върху проекта за органически устав, дава държавната подредба на Княжество България. Основният ни закон заема от натрупания по това време опит в Европа, но той не е ничие копие. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова във Велико Търново.

Чл. 57 на Конституцията прогласява основния принцип на модерната държава и право. Всички български поданици са равни пред закона, разделения между съсловията в България не се допускат. После в чл. 61 – никой в българското царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всякой роб свободен става, щом стъпи на българска територия. Днес около век и половина по-късно отново трябва да попитаме равни ли сме всички пред закона? Колко са свободни мнозина наши съграждани, които живеят в недоимък за сметка на други, които присвояват обществено богатство. Можем да сме горди, че духът на Просвещението, който даваше свяст на поробения ни народ, намери своето продължение чрез Конституцията, добави Нинова.

Според чл. 78 първоначалното учение е безплатно и задължително за всички поданици на българското царство. Според днешната ни Конституция училищното обучение е задължително, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. Въпреки това много български юноши и девойки преждевременно прекъсват своето обучение без да придобият трудови умения и навици. Търновската конституция установява освен политическа и наказателна отговорност на политици. Според чл. 155, Народното събрание може да предава министрите на съд за нарушаване на конституцията“, допълни още Нинова. 

По повод годишнината парламентът ще заседава изнесено в старата столица. Въпреки че в знак на демонстрация БСП не влиза на редовните заседания от седмици, днес социалистите участват в тържественото заседание.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram