И нфлацията и въвеждането на еврото са основните теми в парламента. Комисията по бюджет и финанси организира кръгла маса.
В разговорите участват представители на Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската комисия и БНБ.
Основната тема е може ли България да приеме еврото още от януари 2024 година. Идеята е да се чуе мнението и на преподаватели, синдикати и работодатели.
Костадинов за еврото: Започваме консултации с партиите за свикване на референдум
По време на кръглата маса имаше сериозен скептицизъм в частта за инфлацията. Бяха изразени мнения, че именно подари това, че тя е едни от двата компонента заедно с дефицита, който е в бюджета, са нещата, които могат да ни спънат по пътя към Еврозоната през 2024 г, информира NOVA.
Експерти и политици изразиха съмнения, че заради високата инфлация е възможно да не можем да се присъединим към Еврозоната от 2024 г.
Председателят на Бюджетната комисия посочи, че в ЕК вече има нови разчети за това колко би била инфлацията през тази година у нас. Те надхвърлят 12%. В бюджета за началото на годината тя беше заложена да бъде около 6%.
„В процент не мога да измеря, но според мен шансът ни не е голям, тъй като, ако все пак запазим сегашните критерии, ние много трудно бихме ги изпълнили от гледна точка на инфлация”, заяви Каримански.
„Проблемът за България за Еврозоната не е инфлацията, тъй като тя наистина е малко по-висока от средната. Проблемът за нас е, че ние имаме ниска конкурентоспособност и сме най-слабо развитата страна в ЕС”, посочи Румен Гечев.
„В годината, в която са приели своето евро, инфлацията е спаднала спрямо предишната година. Втората година след приемането на еврото в другите страни, тя се е задържала на нивото от първата година. Това, че има по-висока инфлация, гледайки исторически, не би следвало да бъде проблем за икономиката като цяло”, коментира Венко Сабрутев.
Правителството прие оперативния план за еврото
В петък председателят на бюджетната комисия в парламента алармира, че Националният план за приемането на еврото в България е в дневния ред на Министерския съвет, въпреки липсата на анализ. По темата бяха проведени и два експертни коалиционни съвета, в които участваха представители на управляващата коалиция - „Продължаваме Промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „БСП за България“.
Именно въз основа на тях председателят на бюджетната комисия напомни на коалиционните си партньори, че е била постигната договорка Министерство на финансите да изготви предварителен анализ на ползите и рисковете с въвеждането на еврото от 1 януари 2024 г.
Каримански припомни, че преди да има такъв подробен анализ, така, както е било записано и в коалиционното споразумение на управляващите, не би трябвало да се приема техническият и оперативен план за въвеждане на еврото. Няколко часа по-късно правителството прие план за въвеждане на еврото в България. Приемането му бе обявено на брифинг в Министерския съвет от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев.
Това е оперативният план, който дава ясни срокове и задачи към банките, платежните и държавните институции как точно да се въведе еврото, как ще става превалутирането, обръщането на депозити и заеми, обясни Василев. Той припомни, че заложеният срок за въвеждането на еврото в България е 1 януари 2024 г.
