Николоски: Не сме наивни да влезем в българската игра на безкрайни условия към Северна Македония за членството ни в ЕС

П роблемът, че Северна Македония не започва преговори е, че стратегическото решение на големите държави членки на ЕС, повече от десет години е, да няма разширяване, смята вицепремиерът и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски.

(Във видеото: Експерт: Хората в Северна Македония се страхуват да декларират българското си гражданство)

Според  него „ползата от изчакването” от страна на Северна Македония, която не започна преговори с ЕС, заради неизпълнените поети ангажименти с преговорната рамка за включване на българите в конституцията и беше разделена от Албания, е „запазването на националната гордост”. 

„Никой не е наивен да влезе в българската игра на безкрайни условия и безкрайни вета. А ако това (условие) е последно – да разговаряме, но ако не е последното, не сме наивни да страдаме и за пореден път да имаме проблеми. Често съм говорил за това публично и заставам зад факта, че проблемът е малко по-голям от това, което се представя публично и проблемът е стратегическото решение на големите страни членки, което за съжаление е такова повече от десет години – да няма разширяване. Последният политик, който беше честен относно процеса (на разширяване) е Жан-Клод Юнкер, който беше достатъчно честен, за да ни каже на всички, че няма да има разширяване”, каза Николоски в интервю за ТВ Канал 5, попитан какво Северна Македония печели, като държава, когато влиза в преговори с ЕС. 

Николоски подложи на съмнение твърденията на новия еврокомисар Марта Кос, че ЕС има амбиции до края на мандата на настоящата Европейска комисия една или няколко държави да завършат преговорите и да станат членове на ЕС. 

„Не виждам това. Не го виждам, защото няма такива стъпки. Нашата надежда са честни отношения и ако това (условие, за включване на българите в конституцията) наистина е последното (от страна на България), както ни казват, нека го направим последно.  Дадохме предложение, когато преговорите (на Северна Македония с ЕС) завършат (българите да влязат в конституцията). Ако наистина ЕС смята за три години и половина да завършим преговорите, какво й пречи на България дали българите ще станат част от конституцията през 2024 или през 2027 г., след като вече изгубиха две години и половина? Предложението (преговорната рамка) беше прието през лятото на 2022 г., вече е краят на 2024-та, ние не приемаме това предложение, няма промени в конституцията. И какво печели България от това по отношение на българите в (Северна) Македония, колкото и да са?  Ние губим, защото е добре да сме член на ЕС, но хайде да гледаме от българска страна. Нали казват, че много се грижат за българите в (Северна) Македония и искат да са в конституцията?  Е, не са. Две години и половина – не са. Значи България печели или губи? Но това вади на повърхността същинския проблем, че България иска отблокиране (на преговорите на Северна Македония с ЕС) само да думи. Но има още един проблем, че никой не оказва натиск по отношение на България”, каза Николоски.

Според него твърденията на специалния представител на ЕС за диалога Белград–Прищина и регионалните въпроси на Западните Балкани Мирослав Лайчак, че Северна Македония трябва да използва отвореният прозорец за разширяване на ЕС , защото иначе рискува да бъде забравена, са  само потвърждение на твърдението му, че ЕС не иска разширяване, "особено по отношение на Западните Балкани". На репликата, че няма сигнали предложението на правителството на Северна Македония промените в конституцията да влязат в сила, след като страната стане член на ЕС, да бъде прието, той отговори: "в такъв случай ще си развиваме държавата, както си я развиваме", на въпроса дали това означава прекратяване на преговорите, Николоски заяви: Когато ЕС е готов – ние сме тук".

Представителите на България не искат да дойдат в Скопие за трета среща, във връзка с жп Коридор 8, защото „ще се сблъскат със собственото си поражение и ще трябва да започнат да работят”, заяви още в интервюто си по ТВ Канал 5 вицепремиерът и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски.

„Когато станах министър видях, че третата фаза от жп линията към България (от Крива паланка до границата с България) е проблематична от много аспекти. Вместо да започнат диалог с нас, за да решим проблемите, от България започнаха да ме нападат, че съм бил оста Белград-Атина, че съм бил против България, че съм бил за Сърбия. Това са глупости, няма друга дума. Започнаха да пишат писма до европейските чиновници и политици, да изграждат наратив за сръбското, за гръцкото влияние в (Северна) Македония. И докато губеха време за това, ние работехме, презентирахме нашите аргументи и сега, с нашите аргументи спечелихме с 3 : 0 срещу българите. През октомври имаше диалог в Брюксел и представихме нашите аргументи. В края на октомври имаше втора среща в София, където и трите ни аргумента бяха приети: че трасето е прекалено скъпо и трябва да се ревизира, че тунелът трябва да се изгради съвместно и че България трябва да изгради своята част от жп линията. И когато всичко това се договори, трябваше да има трета среща в Скопие, на която да се сложи печат на договореното и да влезем в изпълнение на проекта.  Договорено беше срещата да се случи в третата или четвъртата седмица на ноември. И до днес българите избягват да дойдат на среща. Защото са наясно, че тезата им рухна като кула от карти. Последният камък в това рухване беше писмото от общините от Кюстендилска област до служебното правителство, в което казват, че от македонска страна се работи и ще има изградена магистрала, работи се по жп линията, а при нас (в България) нищо не се работи. Лесно е да продавате мъгла и да правите пропаганда, но когато се сблъскате с реалността е трудно и затова не идват на срещата. Нямаме проблем срещата да е и в Брюксел, и в София, но те не искат да дойдат, защото ще се сблъскат със собственото си поражение и трябва да започнат да работят. След като постигнем този договор трябва да започнат да работят, а на тях очевидно не им се работи”, заяви Николоски. 

В отговор на депутатски въпрос в парламента на Северна Македония в края на ноември, Николоски също посочи, че представителите на българското министерство на транспорта са отказали да участват в третата техническа среща, свързана с жп Коридор 8. В своя позиция тогава от министерството на транспорта в София отговориха, че България не е отклонила участие в срещата, „но ще даде отговор, след като заедно с ЕК и европейските финансови институции получи коментарите на Скопие по документа от техническата среща в София, проведена на 31 октомври 2024 г.“. 

В позицията на българското министерство на транспорта се казваше още, че „изграждането на Лот 3 (от Крива паланка до границата с България) е ангажимент единствено и само на Северна Македония”, а „България ясно е посочила сроковете и ангажиментите си за изграждането на трасето на своя територия“.  

По думите на Александър Николоски, Северна Македония трябва да се свърже железопътно със София "и надолу до Черно море", и никога не е имал дилема за това дали приоритет на Северна Македония е изграждането на Коридор 8 или на Коридор 10, но Албания също „не прави нищо по отношение на железницата”. 

„Ние сме единствените, които работят и харчат пари по отношение на железницата. Лесно е да подписвате меморандуми, да се снимате в Брюксел, във Вашингтон, насам-натам да разказвате за Коридора, но някой трябва да работи. В момента единствената, държава, която работи по Коридор 8 е (Северна) Македония ”, посочи Николоски, който добави, че първата фаза от железопътния Коридор 8,  Куманово–Беляковце ще бъде открита за Нова година. 

За Нова година ще бъде пуснат новият автопът от Куманово до ГКПП Деве баир (границата с България), но „е срамно от Гюешево как изглежда пътят към София”, заяви Николоски. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase