Барозу: ЕС инвестира в енергийното бъдеще на България

ЕС инвестира сериозно в енергийното бъдеще на България, така че българските граждани да могат да се радват изцяло на ползите от членството в съюза, каза председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Барозу по време на енергийния форум в София.

"Нека да градим на основата на принципа за солидарност. Разбира се, целта ни е на първо място да предотвратяваме кризи. Но ако те се случат, ние се нуждаем и от политическа воля, и от техническите средства, за да си помагаме", посочи той и призова солидарността и енргийната сигурност да не спират на националните граници или на границите на ЕС.

По думите му, в България в конкретни измерения това означава изграждане и модернизиране на инфраструктурата и на съоръженията за свързване. Епизодът от януари, когато страната беше отрязана от останалата част на Европа, не бива да се повтори, заяви Барозу.

Председателят на ЕК отбеляза необходимостта от работа за

осигуряване на гъвкави източници на онези, които се нуждаят от газ.

Той каза, че вече се превръщат в реалност някои от проектите чрез 3,75-те млрд. евро, заделени за енергийни проекти, които ще помогнат да се разшири енергийната сигурност на България и в съседни страни.

Барозу говори за необходимостта от диверсификация на трасетата, на енергийните източници и на енергийните доставчици. Един от приоритетите е свързан с Южния газов коридор, каза председателят на ЕК и добави, че очаква с нетърпение бързото развитие на работата по този проект.

"Говори се много за зависимостта на ЕС от енергиен внос. Но всъщност всички ние - потребяващите, произвеждащите и транзитиращите страни, ставаме все по-зависими едни от други", каза Барозу.

Той изрази надежда, че в новото споразумение между ЕС и Русия ще има стабилни клаузи, свързани с енергетиката.

Президентът Георги Първанов подчерта, че мрежата от магистрални газопроводи към Европа е с

недостатъчен капацитет и недиверсифицирана по източници, пазари и трасета.

"Голяма част от мрежата е стара и се нуждае от значителни инвестиции за модернизация, недостатъчни и неравномерно са разположени терминалите за регазификация на втечнен газ, наличните газохранилища са недостатъчни по обем и локации", отбеляза държавният глава.

Той се обяви за създаването на Обсерватория на енергийната общност в София, която да представлява обща система за ефективен мониторинг върху газовите, нефтените и електроенергийните потоци и върху инвестициите в енергийната инфраструктура.

В нея могат да участват потребители, производители и транзитьори. Тя ще покрива новосъздадената Енергийна общност - региона на Югоизточна Европа, както и Черноморския и Каспийския регион, Близкия Изток и Северна Африка, допълни Първанов.

Форумът се организира по негова инициатива, в София са представители на 30 страни и институции.

Целта на подобна система е засилването на доверието, прозрачността, надеждността, предсказуемостта и взаимозависимостта между страните - потребители, производители и транзитьори.

Обсерваторията на енергийната общност ще работи в тясно сътрудничество с Пазарната обсерватория за енергетика към ЕК, която има подобни функции, но само за страните-членки.

Президентът Първанов отбеляза, че в последно време има

напрежение в газовата индустрия във връзка с прекъсване на доставките или неизпълнение на платежните задължения.

Според анализи запасите на природен газ ще се изчерпят след 60-70 години при сегашните прогнози за ръст на потреблението.

Въпреки усъвършенстването на технологиите, тенденцията към оскъпяване на добива ще се запази. Поради тези причини е наложително консолидацията на потенциала от експерти, ресурси, технологии и финанси, с които разполагат страните и компаниите по цялата верига.

Държавният глава отбеляза, че през последните 15 години процесът на инвестиране по цялата верига е забавен и нараства опасността да не се задоволи ескалиращото потребление на газ.

Основни пречки за инвестициите, според президента, са политическата и икономическа нестабилност, отсъствието на общоприети правила и регулации в прехода към единен пазар, смяната на бизнес моделите и все по-строгите екологични норми.

Георги Първанов очерта

основните елементи на новата визия за сигурност на газовите доставки в Европа

Тя трябва да включва навременни и ефективни инвестиции в добив и инфраструктура за пренос и дистрибуция на газ, необходимостта от синхронизиране на регулаторната рамка между страните - производители, транзитьори и потребители на газ и постигане на дългосрочна взаимна обвързаност, която да стимулира инвестициите, трансфера на технологии и екологичната устойчивост.

Друг елемент за сигурността на доставките е диверсификацията на източниците, доставчиците и трасетата, а разнообразяването на пазарите и достъпа до тях е важно за сигурността на производителите.

Принципът на свободен достъп на трети страни до инфраструктурата за пренос трябва да стане доминираща практика с ясно регламентирани възможни изключения за много скъпи и дългосрочни инвестиции, каза президентът.

Важно е изграждането на стратегически газохранилища и връзки на всички нива на системата, както и поддържането на планиран и оптимален свободен капацитет на цялата инфраструктура, посочи президентът Първанов.

"Случаите на пазари с един основен доставчик и доставчици с един основен пазар следва да са предмет на дългосрочни, взаимнообвързващи, максимално гъвкави и балансиращи интересите на страните договори, които са прозрачни за потребителите. Недопустимо е сигурността за едни да е причина за несигурността на други участници в пазара", каза Георги Първанов.

Енергийната сигурност се основава и на информацията за газовите пазари и потоци, посочи президентът и допълни, че ограниченият достъп до информация и недостатъчната прозрачност са сред основните фактори, възпрепятстващи реализацията на ефективни и своевременни инвестиции.

Необходимо е в диалог със страните износители и транзитьори на базата на утвърдените пазарни практики и механизми да се установи

единна и дългосрочна регулаторна рамка, която да стимулира инвестициите по цялата газова верига

посочи президентът. Като елемент на общата регулация трябва да има специални облекчения за дългосрочни и скъпи инвестиции.

Държавният глава изтъкна, че става все по-наложително създаването на европейски енергиен регулаторен орган, който да е независим от изпълнителната власт и от участниците в пазара.

Необходимо е да се довърши свързването на газовия пазар в Югоизточна Европа в една газопреносна мрежа, както и да се привлекат инвестиции за развитие на общорегионална инфраструктура за пренос, съхраняване и дистрибуция на природен газ, за регазификация на втечнен газ, каза президентът Първанов.

Той изрази убеденост, че ще може да се разчита на реална подкрепа от европейските институции и на Световната банка за ускорено изграждане на необходимата инфраструктура за формиране на регионален газов пазар.

Важно е да се върви към установяване на

единен технологичен стандарт за европейската газова мрежа.

Като част от европейския регулационен механизъм е важно да се изработят правила, които да осигурят прилагане на принципа на солидарност и бърза помощ за страните при криза в доставките.

Президентът каза също, че е важно прилагането на прозрачност и най-добрите международни пазарни практики по цялата верига за снабдяване с газ.

България проявява особен интерес и ще предприеме стъпки за включване в енергийната си политика на принципа за прозрачност, каза Георги Първанов и допълни, че правителството възнамерява да разпростре тези принципи върху целия енергиен сектор у нас.

Президентът изрази надежда, че на форума ще се демонстрира ясна политическа воля и решимост за активизиране на работата по големите инфраструктурни проекти за пренос на газ - "Набуко" и "Южен поток", както и междусистемния газопровод Италия-Гърция-Турция.

Всички те, заедно с други проекти като терминали за регазификация на втечнен газ, биха ускорили структурирането на единен европейски пазар през следващите 10 години, отбеляза президентът.