„Независимая газета“: „Турски поток“ ще стане български

Б ългария е готова да приеме втората отсечка на „Турски поток“ и брои дните до момента, когато ще се превърне в един от газовите хъбове на Европа. Страната откри нов участък от транзитния газопровод, който е ориентиран да получава газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представителите на Европейската комисия на думи подкрепиха София и нейните планове, коментира „Независимая газета“.

Газ по "Турски поток" тръгва през България през 2020

Радев и Ердоган говориха за „Турски поток“

Премиерът Борисов канен в Турция, открива газопровод

Според експерти Русия не е имала друг вариант, освен да прокара втората отсечка на „Турски поток“ по посока на България.

В петък българският премиер Бойко Борисов откри газопровод за Турция, който ще позволи да се удължи една от отсечките на „Турски поток”.

Новата тръба е с дължина 20 км и ще увеличи капацитета на Трансбалканския газопровод до 15,7 милиарда куб.м.

След провала с „Южен поток“ България кроеше планове за създаването на газов хъб край Варна и „сега в Брюксел ясно дават да се разбере, че имат интерес от създаването на такъв хъб и съответно в изграждането на втора отсечка на „Турски поток“ до територията на България“.

„Ако говорим, че „Турски поток“ ще влезе в съществуващата вече газотранспортна система на България просто в реверсен режим, това е неизбежност - твърди аналитикът Сергей Правосудов. - Ако пък говорим, че трябва да има някакъв допълнителен маршрут, който да влезе през морето директно в България, засега изобщо не става дума за това“, уточнява той.

„Поначало неизбежен вариант“ е било според него да се натоварят в реверсен режим газотранспортните мощности, които няма да се използват, щом „през Украйна ще се помпа по-малко газ”. За целта трябва само да се изгради свързващо звено между България и Сърбия, посочва Правосудов.

Щом вече има работеща инфраструктура, която се нуждае само от малко допълнение, няма смисъл да строиш до нея от нулата нова тръба - нещо икономически нецелесъобразно, отчита експертът.

Според него този вариант не носи и политически рискове. „Политически рискове има винаги, щом се строят нови мощности, ако пък се задействат старите, вече няма такива“, заявява той.

Ако се разгледат различните варианти за маршрути, България е най-слабата брънка - точно заради политическите рискове, смята бизнес анализаторът Ирина Капитанова. Има риск България рязко да смени позицията си при евентуална обща смяна на нагласите в ЕС, напомня тя.

Рисковете за всички европейски проекти са общи – „това са антируските санкции и натискът върху Европа от страна на САЩ“, коментира икономистът Никита Исаев.

„Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се стреми да заеме мястото си на европейския газов пазар и го прави доста агресивно - обяснява той. - И ако напрежението нарасне, властите на ЕС може да жертват интересите на България в името на европейските”, посочва руският наблюдател.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.