Б езспорно един от най-мистериозните културни феномени в България е танцуването върху жар, което е кръстено с магичното име нестинарство.
Това е един много интересен езически ритуал, познат още от най-дълбока древност. Той се среща на доста места по света, пленява и омагьосва своите зрители веднага, но все още остава не съвсем разкрит - нито има ясна и категорична причина защо се изпълнява, нито как точно става този приказен, мистичен танц върху жарава.
Този ритуал е толкова уникален по рода си, че през 2009 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство и определено има защо.
Отстрани изглежда доста лесно, но всъщност това изобщо не е така. Стъпва се върху много горещи въглени, чиято температура може да достигне до 800 градуса. Това е просто уникално и не съвсем възможно, нали така?
Старите хора казват, че с нищо не се третират ходилата, които стъпват по жарта, че това е състояние на духа, нещо като транс, в който танцуващите изпадат.
Ритуалът
В основата на този мистичен ритуал стои танцът с боси ходила върху много гореща жарава. Това по своята същност е култ към Св. Св. Константин и Елена и се извършва на 3 срещу 4 юни, когато по стар стил е било честването на двамата светци. В наши дни денят на светците Елена и Константин е 21 май, но самият нестинарски танц продължава да се прави на 3 юни.
За да се изпълни този езически ритуал, подготовката започва още в ранни зори. Задължително е т.нар. „обличане“ на нестинарските икони. Слага се предварително подготвен, ярко червен плат, който е обшит със стари сребърни пари и е украсен с различни цветя. Провежда се шествие из цялото село, а иконите се носят към аязмото от трима младежи.
Привечер църковният настоятел и нестинарите отиват в параклиса Св. Св. Константин и Елена, за да отправят своите искрени молитви пред иконите. Именно в този ден, водата от извора се счита за най-лековита.
След като се свечери, пред параклиса се събират всички хора от селото, както и музикантите – гайдар и тъпанджия. Изпълняват се три много специални мелодии в точно определено време. Първата се изпълнява по време на самото придвижване от параклиса до горещата жарава, втората - по време на самото танцуване и стъпване по огъня, а последната мелодия се свири накрая, като тя носи името „Костадинско“ хоро.
В някои населени места този мистичен ритуал продължава два дни, като на втория ден отново се извършва обход из цялото село.
Всичко това изглежда наистина като една мистерия, като танц от друг свят, толкова красив и пленителен, а в същото време мистериозен, необясним и дори бих казала, малко плашещ.
Какво казва науката?
И тук учените имат свое мнение, което може би донякъде обяснява този танц и как така краката на танцуващите не изгарят, но само донякъде. Според тях, въглените имат много ниска топлопроводимост и реално контактът на стъпалата до тях е много краткотраен, защото нестинарите стъпват изключително бързо.
И все пак, остава си голяма доза мистерия как точно се случва тази интересна древна магия. Защото как иначе учените ще обяснят факта, че не само ходилата на нестинарите нямат никакви следи от изгаряния, но и техните дрехи и всички други аксесоари, които носят по време на ритуалния танц?
История и произход на нестинарството
В миналото обичаят е бил практикуван предимно в селата Българи и Кости в Странджа планина, която е известна със своята мистика.
Първото свидетелство за практикуването на мистериозния обичай у нас е публикувано през 1866 г. от Петко Славейков, а първото проучване е направено няколко години по-късно през 1873 г. Има твърдения, че това е част от много древен езически култ към бог Дионисий.
Нестинарството се практикува в още няколко страни – Гърция, има данни за древни хора в Италия, които са ходели по нажежени въглени. Ритуалът е съществувал и в Китай, Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. Изкуството да се ходи по жарава са владеели и шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и дори на някои острови в Тихия океан.
Защо икона на Св. Св. Константин и Елена?
Легендата за нестинарството гласи, че някога в село Българи е имало огромен пожар, който бил предизвикан от турците и обхванал дори местния селски параклис. Виждайки това, една възрастна жена влязла боса в горящия храм, стъпвайки по горещи дъски и въглени, и спасила единствената оцеляла икона, тази на Св. Св. Константин и Елена. Тя излязла от горящата сграда без никакви изгаряния. Именно затова село Българи се смята за център на обичая нестинарство.
Дали нестинарството е магия, наука или състояние на духа, никой не може да каже със сигурност и до ден днешен. Факт е обаче, че този танц е уникален, невероятен и изпълнен с толкова силна и предаваща се енергия, в която има известна мистична нотка.
В наши дни, на територията на България, село Българи е единственото място, където може да се насладите на този древен ритуал, само и единствено на 3 юни. Не пропускайте това феноменално зрелище, определено няма да съжалявате.
Вижте още:
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
