Над 40 млн. лева ще бъдат отпуснати за българското кино

П арламентът прие окончателно на второ четене промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нови схеми за държавна помощ за производство на сериали и за възстановяване на разходи за производство на филми и сериали.

Председателят на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов и колегите му дадоха брифинг за приетите промени в Закона.

"За първи път имаше консолидация в името на българските дух и култура. Направихме добър законопроект за киното. Целта е да осъвременим, обслужим и подпомогнем индустрията", обясни Рашидов.

По думите му навсякъде бюджетите за култура се свиват, а НС е приело безпрецедентните 41 млн. за българско кино и над 40 законопроекта са преминали през Комисията за култура.

Годишният размер на средствата по схемата за държавна помощ за производство на филми не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация. До момента годишната субсидия не можеше да е по-малка от средствата за 7 пълнометражни игрални филма, 14 документални и 160 минути анимация.

За първи път сериалите ще бъдат субсидирани от държавата, но по отделна схема, която влиза в сила от 2022 г. след информиране на Европейската комисия.

Държавното подпомагане за сериали и за възстановяване на разходи на филмови продукции ще се предоставя, само ако приоритетно е осигурена субсидия за българско кино.

Държавното подпомагане по схемата за производство на сериали ще се предоставя за проекти за български сериали или трансгранични продукции на сериали с продължителност от 6 до 14 епизода на сезон с времетраене на всеки епизод над 40 минути чисто програмно време, а за анимационни сериали - с обща продължителност на сериала не по-малко от 24 минути, които се произвеждат от независими продуценти.

От схемата за възстановяване на разходите ще могат да се възползват и чужди продукции. На възстановяване ще подлежат 25 на сто от допустимите разходи за производство на произведението, извършени на територията на България.

Времето за показ на български филми не може да бъде по-малко от 6 на сто от общото годишно време във всеки киносалон, равномерно разпределено във всички часови пояси, като не по-малко от 15 на сто от показваните български филми трябва да бъдат програмирани в най-посещаваните часови пояси, приеха още депутатите.

Разработена е и нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Национален филмов център".

Към него ще има финансова комисия, както и комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви.

Тома Биков от ГЕРБ посочи, че е постигнато съгласие от всички политически сили, които са положили огромни усилия за кратко време да се нанесат поправки в законопроекта между първо и второ четене, които да го осмислят.

"Свидетели сме на безпрецедентен в последните 30 години закон, който за първи път осигурява на българското кинопроизводство средства, каквито досега не е ползвало", коментира председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Рашидов.

Евгени Будинов от ГЕРБ коментира, че това е исторически момент и благодари за грижата за българското кино. Той отбеляза, че след промените по три различни схеми годишният бюджет за българско кино ще надхвърли 40 млн. лева.

По думите му, този законопроект гарантира повече работа за талантливите български творци и много повече и по-добри български филми.