Със 164 гласа "за": НС прие на първо четене промените в Конституцията

П арламентът прие на първо четене промените в Конституцията със 164 гласа "за", 66 "против" и без въздържали се.

Съгласно процедурата, измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като преди два месеца не събраха необходимите три четвърти мнозинство.

Промените в основния закон подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС, „против“ бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.

Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

След гласуването на 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков обяви, че измененията не събират три четвърти от гласовете и предложението не е прието. Но понеже получава повече от две трети, на първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, разясни той.

Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС. 

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор.

В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.  

По време на днешния дебат председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) обясни какви промени ще бъдат направени между първо и второ четене на промените в Конституцията. Той посочи, че предложението за промяна на националния празник - 3 март няма да бъде подкрепено.

Ще бъде преформатирана длъжностната характеристика на главния прокурор по такъв начин, че да отпадне надзорът за законност над всеки отделен прокурор, което беше големият проблем, заяви Чолаков. Ще му бъдат запазени методическите указания, той ще си остане ръководител на върховна прокуратура и представител на прокуратурата въобще – това е консенсусно предложение, включително на професионалните общности, добави още председателят на конституционната комисия.

Чолаков каза, че професионалната квота в съдийския съвет ще бъде завишена спрямо политическата. По думите му дискусионен е въпросът по разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, но това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат. 

"Предлаганите промени в Конституцията са в правилната посока, важно е, че се създават два независими съвета – на съдиите и на прокурорите", заяви от парламентарната трибуна министърът на правосъдието Атанас Славов. 

Това е дебат за бъдещето на страната ни, дали искаме да живеем в европейска правова държава, в която всеки ще бъде включен, уважаван, неговите достойнство и права ще бъдат зачитани, изтъкна министърът. И добави, че проведената дискусия в конституционната комисия е била благоразумна и е включила всички заинтересовани страни.

"Ако бях народен представител, щях да съм един от подписалите внесения законопроект", заяви Атанас Славов.

"Едно от предложенията, които вярвам, че ще бъде консенсусно, е ясно да се запише, че съдебната власт е независима, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт".

Според него консенсусно ще бъде и предложението мандатът на двамата председатели на съответните съвети да е седем години, на главния прокурор - намален на пет години.