На прага на нови избори: Колко ще струва предсрочният вот

В края на октомври предстои българските избиратели отново да отидат до урните, за да гласуват за народни представители, но този път за  51-во Народно събрание. Това са седми поредни парламентарни избори и шести предсрочни. От началото на 2021 г. досега страната ни е похарчила близо 514 716 900 лв. за провеждането на парламентарни избори. В сметката на Министерския съвет се включват и средствата за провеждането на редовните президентски избори, както и за вота за Европейски парламент, който се произведе в началото на юни тази година. 

Президентът ще издаде два указа за назначаване на служебното правителство и новите предсрочни избори

Цената на вота досега 

За вота на 4 април 2021 г. страната ни е похарчила 65 649 500 лв., за изборите на 11 юли 2021 г. - 68 191 500 лв. На 14 ноември, същата година, се произвеждат избори за президент и вицепрезидент, както и за Народно събрание с общо финансиране от 123 964 200 лв.На 2 октомври 2022 г. отново се произвеждат предсрочни парламентарни избори, които струват на страната ни  71 044 500 лв.

Изборите на 2 април 2023 г. струват 87 687 800 лв. На 9 юни 2024 г. се произвеждат избори за членове на Европейския парламент от България и избори за народни представители с общо финансиране от 98 179 400 лв.

Радев обяви дата за предсрочни избори

Спиралата от избори 

След редовния вот за Народно събрание на 4 април 2021 г. в парламента влязоха ГЕРБ-СДС, “Има такъв народ”, “БСП за България”, ДПС, “Демократична България - Обединение”, “Изправи се!Мутри вън!”. Заради невъзможността да се стигне до политически консенсус и формиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, бяха насрочени нови предсрочни избори на 11 юли. В парламента влязоха “Има такъв народ”, ГЕРБ- СДС, “БСП за България”, “Демократична България - Обединение”, ДПС и “Изправи се!Мутри вън!”. Тогава ситуацията отново се повтори, след което през ноември 2021 г. се проведоха парламентарни избори. В парламента влязоха “Продължаваме промяната”, ГЕРБ-СДС, ДПС, “БСП за България”, “Има такъв народ”, “Демократична България - Обединение” и “Възраждане”.  През декември 2021 г. в парламента беше постигнат политически консенсус и беше излъчено правителство, което оцеля до края на юни 2022 г., когато беше свалено с вот на недоверие. Това доведе до насрочването на нови парламентарни избори на 2 октомври 2022 г.  Резултатите от тях доведоха до седем формации в парламента - ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната”, ДПС, “Възраждане”, “БСП за България”, “Демократична България - Обединение” и “Български възход”. 

След проведените предсрочни парламентарни избори през април 2023 г. в парламента влязоха шест формации - ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната - Демократична България”, “Възраждане”, ДПС, “БСП за България” и “Има такъв народ”.  Само два месеца по-късно от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разбраха за кабинет на ротация. За първите девет месеца начело да бъде Николай Денков, а негов единствен вицепремиер да бъде Мария Габриел (ГЕРБ-СДС). През вторите девет месеца трябваше двамата да сменят постовете си. 

Девет месеца по-късно, когато дойде времето за ротация, премиерът Николай Денков подаде оставката си, като се очакваше поста да заеме Мария Габриел. Но след неуспешни преговори за съставяне на кабинет между двете формации, последваха и три неизпълнени върнати мандата – от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и от ИТН. Според промените в Конституцията , след като не е постигнато съгласие за правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Според измененията за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Изборите за членове на Европейския парламент от Република България и предсрочните парламентарни избори се произведоха на 9 юни тази година. Те бяха насрочени на една дата с указ на президента Румен Радев от 9 април, с който той назначи и служебно правителство с министър-председател Димитър Главчев. В 50-ото Народно събрание влязоха седем формации - ГЕРБ-СДС, ДПС, “Продължаваме промяната - Демократична България”, “Възраждане”, “БСП за България”, “Има такъв народ” и “Величие”. 

Гражданите ще избират отново народни представители през октомври, след като парламентарно представените формации не успяха да намерят компромис в 50-ото Народно събрание и да излъчат правителство. На “Дондуков 2” бяха върнати три неизпълнени мандата. Димитър Главчев, който изпълняваше длъжността служебен премиер се отказа да поеме поста за втори път. От своя страна държавният глава Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за служебен премиер съгласно чл. 99 от Конституцията. След среща по изпълнение на процедурата за представяне и структура на служебен кабинет, президентът Румен Радев каза, че няма да подпише указа за служебно правителство, изборите няма да са на 20 октомври. Причината е отказът на кандидата за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.

Последваха отново разговори с възможните лица по Конституция, които могат да бъдат избрани за кандидат за служебен премиер. В понеделник държавният глава Румен Радев се срещна с определения за кандидат за служебен министър-председател и настоящ такъв Димитър Главчев, за да представи структура и състав на служебно правителство. В кабинета има три промени – нов министър на външните работи, на вътрешните работи, както и на транспорта и съобщенията. На следващия ден Румен Радев подписа указ за назначаване на служебно правителство на Република България в състава, предложен от определения за министър-председател Димитър Главчев. С друг свой указ президентът насрочи за 27 октомври 2024 г. предсрочните парламентарни избори.

ЦИК с информация за подготовката на изборите

Избирателната активност от вот на вот

На вота на 4 април 2021 г. избирателната активност е стигнала 50.61%, по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК).

На предсрочния парламентарен вот на 11 юли 2021 г. са гласували 42.19% от имащите право на глас.

На вота за президент и вицепрезидент и за народни представители активността е била 40.23%. 

На 2 октомври 2022 г. активността е била 39.41%.

През април 2023 г. избирателната активност на гражданите в изборите за Народни представители е 40.69%.

На вота две в едно за европарламент и предсрочни парламентарни избори избирателната активност е 34.41%. 

* Във видеото: Кои са най-важните дати за предстоящите предсрочни избори

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase