Над 1 млн. пепелянки пълзят по нашите земи, обяснява Красимир Христов, доктор по зоология и главен експерт в Тракийското херпетологично дружество. Организацията притежава най-богатата колекция от змии в Югоизточна Европа.
В България има 20 вида змии, шест от тях са отровни.
Реално опасни са обаче две - пепелянка и усойница.
По думите на д-р Христов каменарката е изчезнал вид, а всъщност въпросът дали изобщо тя се е срещала в България, е дискусионен.
Няма данни за предизвикани отровни ухапвания у нас и от вдлъбнаточелия смок и котешката змия, уверява той.
Най-разпространена и най-добре приспособена към родните условия е пепелянката
Тя се среща почти навсякъде в по-ниските части.
Според зоолога почти всеки е минавал край пепелянка, макар тя по принцип да избягва човека.
При среща с нея не правете нищо, просто я отминете, няма да ви ухапе, съветва д-р Христов.
По около 40 души у нас средногодишно биват ухапани от пепелянки. Смъртните случаи са рядкост, твърди д-р Христов.
Половината от ухапванията са сухи, т.е. без да е въведена отрова. Много болезнени обаче са отровните ухапвания.
Възможно е дори на 15-та минута пострадалият да не може да стои прав
Затова трябва бързо да се търси лекарска помощ, съветва д-р Христов.
Той е категоричен, че няма полезно ухапване от змия. А за да не се случи, гледайте си в краката.
Специални изследвания за числеността на змиите в България не са правени. Смята се, че броят им е около 2,5 милиона, каза д-р Христов.
На второ място по разпространение са смоковете, които са десетина вида.
Страната ни е сред районите с богата херпетофауна в Европа. Превъзхождат я само Гърция и Италия.
Числеността на змиите у нас е сравнително постоянна величина, уверява специалистът и подчертава, че тя е обусловена и от начина им на размножаване.
Необходими са няколко десетки години, за да се увеличи значително броят на влечугите, разказа д-р Христов, опровергавайки опасенията за миналогодишен летен бум на змии у нас.
Прекратено е и унищожаването на тези животни,
почти всички видове са защитени
В началото на 90-те години на миналия век са се ловели много змии с цел извличане на отрова.
Масово обаче змиефермите са фалирали поради липса на пазар, твърдят експертите. Змийската отрова намира приложение във фармацевтиката за приготвяне на мехлеми и противозмийски серум.
Змиите не бива да се смятат за вредни животни. Повечето от тях всъщност се приемат за полезни, защото използват за храна вредни насекоми, гризачи, жаби и гущери, твърдят родните херпетолози.
Полезността им символизира дори древногръцкият бог лечител Асклепий, чийто неизменен атрибут е жезъл, около който е обвита змия. По-късно негов символ става чаша, обвита със смок мишкар.
Въпреки това
в християнския свят змията не е обичана
и се смята за олицетворение на злото. Обратно - в Индия тя е свещено животно, също е тачена и в някои африкански и азиатски държави, както и по поречието на Амазонка.
За българите денят на св. Йеремия се смята за празник на змиите. В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Царят им обаче се появява на земята на 1 май - Йеремия.
Всъщност змиите излизат, когато стане трайно топло, твърди д-р Христов.
Възможно е поради повишаване на температурите през последните години част от видовете змии от южните ни съседки Гърция и Турция да преминат и у нас, предполагат учените.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!