Министърът след скандала: Неуместно е УНСС да наказва студента

„Не съжалявам, аз харесам университета, горд съм че уча в него. Активен съм в него. Част съм от Студентски съвет. През последните две години съм работил за името на университета”, коментира в „Здравей, България” по NOVA, Кезим Медев - студентът в УНСС, който разкри как при изпити се пишат тройки на празен лист.

Той посочи, че след разкритията стотици студенти са се свързали с него, признавайки, че са се натъквали на същия проблем и то не само в УНСС. „С мен се свързаха и преподаватели”, добави Медев.

В отговор на разкритията му обаче ръководството на УНСС реши да накаже студента с предупреждение за изключване за уронване на престижа на учебното заведение.

„Уча и за изпитите, на които се явявам, ако не съм подготвен, не мога да ги взема”, посочи Медев.

„Висшите училища винаги реагират, когато един такъв проблем стане публичен. Може би нещо липсва, за да реагират преди да стане публичен. Това е разговор, който трябва да проведем с тях. Има отговорност на академичните ръководства да запазят имиджа”, коментира от своя страна образователният министър Красимир Вълчев за скандала в УНСС.

Той определи като неуместно решението на ръководството на университета да накаже с предупреждение за изключване Медев.

„Да, може би формално студентът е нарушил правилата. Не живеем обаче във времената на традиционната институционалност.  В днешно време нищо не остава скрито”, заяви министърът.

Освен това той посочи, че масовизацията на висшето образование е обща политика.

„След 1990 година мрежата се универсализира, профилът на висшите училища се универсализира, всички започнаха да образоват по неприсъщи направления. Повечето професионални направления, създадени след 1990 година, са с ниска оценка за качество и реализация”, подчерта министър Вълчев.

По думите му в момента се работи по преструктуриране на приема и финансирането и настройване на системата да работи с по-малко студенти и по-голямо финансиране на един студент, но в зависимост с качеството на обучението и в съответствие с потребностите на пазара на труда.  

„За едно и също висше училище намаляваме финансирането за едно направление и увеличаване за други. Тази политика вече дава своите резултати”, смята Вълчев.