Министерският съвет разшири Закона на правната помощ

М инистерският съвет прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, който е особено значим, тъй като той постановява, че никой не може да бъде лишен от правосъдие, ако е беден или жертва на насилник, или на трафикант на хора, заяви служебният министър на правосъдието Крум Зарков на брифинг в Министерския съвет.

"Този закон е важен не само за тези, които се ползват от правна помощ, но и за интересите на правосъдието като цяло, тъй като в много от процесите защитата е задължителна и без нея не може да се състои производство", посочи Зарков.

Крум Зарков: Няма причина Румъния и България да бъдат разделяни при приемането им в Шенген

"Развитието на икономическите, обществените отношения и институциите прави така, че е необходимо прилагането на правната помощ да се разшири, при това в две посоки. От една страна трябва да се разшири предметния й обхват - за какво може да се ползва правната помощ, а от друга страна - да се увеличи кръгът от хора, които могат да се ползват от правна помощ", обясни Крум Зарков. Той припомни, че досега правна помощ можеше да се ползва само пред съда.

Министерският съвет (МС) одобри от тук нататък правна помощ да се ползва в по-общ план, включително пред администрацията. Тя трябва да помогне на социално слабите, уязвимите или жертвите, да им съдейства за получаване на документи за оспорване на решения на администрацията, за представителство пред институции като Комисията за защита от дискриминацията, Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за бежанците и др.

Служителите в затворите обявиха протестна готовност

Правната помощ трябва да помага за алтернативните способи за решаване на спорове каквито са арбитражът и медиацията, каза министърът.

Предлага се към кръга граждани, които сега се ползват от тази възможност, да се добавят и тези с ментални и физически увреждания, хората под запрещение, търсещи международна закрила или поставени под такава закрила. Предвижда се също от тази помощ да може да се ползва от лица, навършили 21 години по задължение за издръжка, възникнала преди навършването на тази възраст, разясни още Зарков. Този законопроект беше поредният по Плана за възстановяване и устойчивост, остават още няколко такива, които надявам се другата седмица да бъдат приети по същия начин, допълни той.

Служебният министър информира за друг важен законопроект, одобрен днес от МС, свързан с наказателна процедура започната срещу България от Европейската комисия по много тежък и важен въпрос.

Той каза, че от 2008 г. наказателното ни законодателство не е приведено в съответствие с рамковото решение на Европейския съюз относно борбата срещу определени форми и прояви на насилие и ксенофобия.

В момента в нашето законодателство се предвиждат по-тежки наказания за убийство и телесни повреди, когато са извършени от расистки и ксенофобски подбуди.

"Предлагаме същият подход да бъде приложен, когато става дума за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или подбуждане на престъпления и палежи, когато те са провокирани от расизъм или ксенофобия", съобщи министър Зарков.

Правосъдното министерство с предложения за антикорупционната комисия

Предлага се наказателна отговорност изрично да се носи за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на и във връзка с национал-социалистическия режим. Тези законови промени трябва да бъдат внесени в Народното събрание.

Ако обаче те не бъдат приети своевременно, страната ни рискува да бъде санкционирана по наказателните процедури и да загуби възможността да се възползва навреме от средствата, предвидени по Плана за възстановяване.