„Внукът ми поиска мартеница с нещо там...Спондж...(Спондж Боб - бел. авт.) Не искаше тези, които аз съм направила“, разказва Антоанета Толтукова докато плете мартеници в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Тя е една от жените, които от десет години изработват ръчно мартеници за празника в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.
„Мартеницата е пресукан бял и червен конец. Всичко допълнително добавено към нея не отменя традицията, но е временно и се прави, за да станат мартениците по-интересни“, разказва Цветанка Абаджиева.
„Това с Батман или някакво розово барби е някаква временна култура. Има ли го пресукания червен и бял конец, традицията не се променя“, смята Абаджиева.
„Младите хора са консуматори. Свикнали са да отидат в магазина и там да има всичко. За това не изработват сами мартеничките“, смята Толтукова.
Според майсторките от Задругата, хората в днешно време нямат търпението сами да изплетат мартеници.
„Срещала съм млади момичета, на които им е трудно да зашият копче. Скъсаните чорапи не се кърпят, а се хвърлят и се купуват нови“, недоумяват жените.
„Дъщеря ми беше на десетина години. Когато се късаше копче, баща й го даваше на нея, за да се научи“, споделя Толтукова. Тя е убедена, че това са неща, които се учат в семейството.
Традициите също се предават семейно от поколение на поколение. „Емоцията се усеща във всеки предмет, който правим ръчно. Влягаме в него по нещо от себе си и става по-красиво и по-истинско“, разказва Абаджиева.
„Но ще дойде време и ще се оцени и това“.
