"Труд": Замразяват 400 000 заплати

Заплатите на 400 000 бюджетни служители да бъдат замразени на сегашното равнище. Възнагражденията на министрите, заместниците им, на членовете на политическите кабинети, на областните и заместник областните управители, на шефовете на агенции да се намалят с 15%.

Да се свият всички разходи на администрацията, да се сложи лимит на телефони и коли и да спрат всякакви излишни харчове.

Това са част от мерките, които финансовият министър Пламен Орешарски е предложил на заседанието на правителството вчера. Ограничението на бюджетните разходи се налага, тъй като приходите в хазната в края на май били с 6 на сто по-ниски спрямо същия период на м.г.

Мерките може да доведат до икономии в бюджета от 500 млн. лева до края на годината.

Синдикатите: Орязването е опасен сигнал за хората, отбелязва "24 часа". Това е евтин популистки ход, коментира президентът на КНСБ д-р Желязко Христов. Преди изборите ефектът от подобна стъпка бил доста съмнителен.

Според него имало реална опасност бизнесът да си каже: "Ето, министрите си намалиха заплатите, ред е да срежем парите и на работниците."

Това е категоричен сигнал за обществото да се намалят заплатите на всички, заяви и вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов.

"Никой не ми е плащал рождения ден - празнувам в кабинета си", е озаглавено интервюто в "24 часа" с вътрешния министър Михаил Миков.

Той заявява, че по разпореждане на главния прокурор Борис Велчев МВР прави анализ на всички отвличания от последните години. Целта е да се видят пропуските и грешките в разследването и да се извлече информация от тях.

Данните могат да помогнат за залавянето на бандите, които се занимават с този черен бизнес. "Има случаи, когато полицията е стигнала до извършителите, но това не може да бъде легализирано със средствата на наказателния процес, с годни доказателства, които са необходими в съдебната зала", допълва министър Миков.

Яне Янев с нови сигнали - този път срещу магистрати, съобщава "Труд". Десет сигнала за корупция и злоупотреби в съдебната власт даде лидерът на РЗС Яне Янев и хора от партията на комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет.

Сред споменатите магистрати са шефът на Софийския градски съд Светлин Михайлов, окръжният прокурор на Плевен Марио Василев, прокурорът на Стара Загора Петър Василев.

Обвинението срещу Галеви вече е готово, научаваме от "Труд". Софийската градска прокуратура предяви обвиненията на Пламен Галев и Ангел Христов - братя Галеви. Обвинителният акт срещу бившите командоси вече е внесен в съда.

Двамата дупнишки бизнесмени и четирима от приближените им ще отговарят пред закона за рекет и оказване на принуда. От държавното обвинение побързаха да приключат разследването, след като Пламен Галев обяви, че се кандидатира за мажоритарен кандидат на изборите за национален парламент.

Ако спечели Борисов, ще управлява Костов, казва в интервю за "Труд" премиерът Сергей Станишев. И обяснява как ще изглежда бъдещото съвместно управление на ГЕРБ и Синята коалиция, ако българските граждани го допуснат:

"Г-н Борисов вече обяви, че няма да се кандидатира за депутат, той е над тези неща. Прогнозата ми е, че няма да поеме горещия картоф на министър-председател в трудна ситуация.

Ще сложи някой друг, а водеща фигура в коалицията ще бъде г-н Костов.

Той задава основните параметри в политиката и в поведението на тази коалиция."

Борисов и Сергей не били шефове, затова няма дебат, пише "24 часа". Нови предизвикателства си отправиха задочно вчера Сергей Станишев и Бойко Борисов. Двамата пак не се разбраха да се срещнат лично.

"Ако ще има дебат, той не трябва да е преди европейските избори и не да е с премиера Сергей Станишев, а с неговия началник Ахмед Доган", заяви лидерът на ГЕРБ.

Все едно да кажа, че ще водя дебат с г-н Костов, с когото г-н Борисов има договорка за съвместно управление и дори са си разпределили постовете, защото той го командва, бе отговорът на лидера на БСП.

"Обезпокоени сме! Чака се манипулация на вота!", твърди Румяна Желева, водач на евролистата на ГЕРБ. За "Труд" с нея разговаря Илияна Йотова, втора в евролистата на "Коалиция за България".

Припомня се, че 38 неправитерствени организации излязоха с апел за присъствие на чужди наблюдатели на изборите. Това бе породено от факта, че промените в изборните закони се случиха непосредствено преди старта на кампанията.

Румяна Желева посочва, че дори посланиците на държавите членки на ЕС и САЩ са алармирани, че в България се очакват манипулации на вота и тежки изборни нарушения.

В ГЕРБ са притеснени и от възможността за купуване на гласове, за което има достатъчно сигнали.

Ще има ли изненади в неделя, коментира "Труд". Според изследване на агенция "Медиана" при изборна активност 38%, ГЕРБ ще спечели 26-29%, "Коалиция за България" - 25-28%, ДПС - 13-15%, "Атака" - 9-12%, Синята коалиция - 8-12%, НДСВ - 5-6%.

Една от възможните изненади на предстоящите евроизбори може да е силно представяне на Синята коалиция. В последните седмици изглежда, че тя набира скорост.

Другата възможна изненада може да се случи в битката между БСП и ГЕРБ за лидерското място. Социалистите проспаха предишните евроизбори и получиха едва 400 000 гласа.

Сега червените са мобилизирани и има реални шансове БСП да изпревари ГЕРБ. Третата възможна изненада може да дойде от НДСВ. Меглена Кунева мощно дърпа напред и е възможно жълтите да успеят да преминат изборната бариера.

Пукнати глезени гласове не привличат, казва в интервю за "Монитор" Цветозар Томов, директор на социологическа агенция "Скала". Това, че НДСВ започва да събира гласове, той обяснява с "ефекта Меглена Кунева".

Нейният плюс е, че говори действително като европейски политик. И това се усеща от хората, макар че може да не се интересуват особено от конкретните теми.

Според Томов партията РЗС ще бъде голямата изненада на тези два избора, а на Яне Янев агресията очевидна му се отразява добре. ГЕРБ пък вече е изчерпал популисткия си потенциал. Техният проблем оттук нататък е как да задържат хората, които подкрепят партията.

Равен мач на евровота в неделя предрича социологът Юрий Асланов. В публикация в "Монитор" той посочва как би следвало да се разпределят евромандатите: по 5 за БСП и ГЕРБ, 4 - ДПС, и 3 - "Атака". Това на практика ще възпроизведе до голяма степен сегашното статукво.

Двама за гъби, един до урните, е заглавие от "Стандарт". Прогнозата на НЦИОМ е, че на вота за Европейски парламент избирателната активност ще бъде между 28 и 32 на сто.

Това означава, че ще гласуват около 2 млн. от имащите право на глас. За спечелване на един мандат ще бъдат необходими около 117 000 действителни гласа.

При избирателна активност, по-ниска от прогнозираната, резултатите на големите партии се приближават, а Синята коалиция има шанс за 1-2 мандата.

За два мандата повече, или битката за 200 000 гласа, пише "Дневник".

Социологическата агенция "Алфа Рисърч" четири дни преди евровота наблюдава застой в подкрепата за ГЕРБ и БСП и силна мобилизация в редиците на ДПС.

Нагласите на избирателите показват, че най-ожесточената битка на 7 юни ще се води за два от 17-те мандата на България в ЕП, или за преразпределението на около 200 000 гласа.

Кой ще ги спечели зависи от два основни фактора. Първо, от това дали НДСВ или РЗС ще успеят да прескочат прага от 5,88%, или мандатите ще бъдат разпределяни само между пет формации.

И второ, от избирателната активност. По-високо участие на активното градско население дава по-голям шанс за ГЕРБ, по-ниското, обратно - за БСП и ДПС.

Предизборната кампания съсипва рейтинга на политиците, информира "Сега".

Ефектът от негативната предизборна кампания е покачване на недоверието към почти всички български политици, сочат данните от последното социологическо проучване на Центъра за анализи и маркетинг.

В момента няма нито един лидер с положителен рейтинг. Има само две изключения от общото правило - водачите на НДСВ и ГЕРБ Меглена Кунева и Румяна Желева са привлекли нови симпатизанти, но дори и при тях неодобрението преобладава.

Рекордьори по обществено нехаресване са Иван Костов (84,1%), Ахмед Доган (82,4%) и Волен Сидеров (80,8%).

Правителството има дупки в антикризисния план, е позицията на Симеон Дянков, главен икономист на Световната банка. Той е един от "мозъците" на ГЕРБ по икономическите и финансовите въпроси. По думите му в програмата на правителството липсват дългосрочни политики.

Първо казаха, че няма криза, а сега, че има, но не е тежка. Напротив, кризата тепърва ще е дълбока и в края на тази година ще я усетим най-силно, смята Дянков.

Вторият пропуск на правителството е, че залага много на капиталови вложения, които отнемат години, докато стане нещо. По време на криза такива вложения трябва да се намалят, е експертното мнение на Симеон Дянков, представено в "Стандарт".

Украйна може да ни спре газа, но криза няма да има, отбелязва "Труд". Украйна може да спре доставките на газ за България на 7 юни т.г., тъй като няма да има пари да си плати горивото на Русия.

Такова предупреждение е получено преди ден от посолството на Русия, съобщи вчера икономическият министър Петър Димитров.

България обаче още няма повод за притеснение. Дневното потребление на газ през летния сезон е едва 3,4-3,8 млн. куб. м. Запасите в хранилището в Чирен са 500 млн. куб. м. При тази консумация те ще задоволят нуждите ни поне за 2 месеца.