"Труд": МВР - голям щат, малко полицаи

МВР пусна в сайта си доклад, че във ведомството работят 54 187 души, но от тях едва 32 851 са униформени служители. Това означавало, че на 100 000 души се падат по 354 полицаи.

Статистиката бе оповестена два дни преди евродоклада за правосъдието и вътрешния ред в България, където има критики и към МВР, пише "Труд".

В доклада се правят предложения за реформа на Висшия съдебен съвет и прокуратурата. Евроекспертите констатират, че висшите магистрати са много пасивни, което е силно обезпокоително.

Заради проблемите в сектора "Вътрешна сигурност и обществен ред" БСП и ДПС внесоха вот на недоверие срещу кабинета на Бойко Борисов. Изчисленията засега показват, че няма шанс да се съберат 121 депутати, които да гласуват за сваляне на правителството.

Неграмотни или слабо грамотни българи ще получават по 4 лв. на ден, ако се запишат на обучителен курс, съобщава "Сега". Всички, които издържат изпитите в края на курсовете, ще получат допълнителен бонус.

Това предвижда проектът за ограмотяване на възрастни, който вчера беше представен от просветния министър Сергей Игнатов. Проектът е двугодишен и е на обща стойност 15 млн. лв.

Средствата се отпускат от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Вчера Игнатов цитира данни на НСИ, според които неграмотните и слабограмотните у нас са около 80 000. Очаква се в курсовете да се включат 10 500 души, а да ги завършат около 8000.

Съд за майки, изоставили децата си, е акцентът в "Дума". Обмисля се въвеждането на наказателна отговорност за майките, които изоставят децата си, обяви социалният министър Тотю Младенов на форум за новата концепция за политиката за детето.

Тя се изработва от Министерството на правосъдието и се очаква да бъде приета до септември, каза министърът на правосъдието Маргарита Попова.

Младенов посочи, че една от идеите в концепцията е новородените да бъдат веднага настанявани в приемни семейства, а не в домове за изоставени деца.

Според експертите е необходимо правителството да обмисли възможността да бъдат създадени специализирани състави от съдии и прокурори, а не специализирани съдилища, когато става въпрос за детска престъпност.

Държавата не трябва да е играч на пазара, а да създава условията за бизнес, отбелязва в интервю за "Класа" Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара.

Трябва да се ограничи ролята на държавата като инвеститор. Инвестициите трябва да се правят от частния бизнес или чрез публично-частно партньорство, а не самостоятелно от държавата. Друг проблем, който ще оказва влияние през следващите години, е формирането на цените на някои монополни услуги - електроенергия, вода, газ.

Регулаторът в много случаи си позволява т. нар. кроссубсидиране. Задържат се цените за населението за сметка на индустрията. Но това намалява конкурентоспособността. Щадейки домакинствата, тежестта се прехвърля върху промишлеността. Но тези високи цени в крайна сметка пак се връщат при населението чрез стоките, които произвежда индустрията.

Евтините магистрали май ще ни излязат твърде скъпо, коментира "Сега". Строителството на пътища е достатъчно трудно занимание, за да инкасира само политически плюсове.

Регионалният министър Росен Плевнелиев първо се тупаше в гърдите с рекордно ниските цени по обществените поръчки за изграждане на магистрали. После се похвали, че отличната стратегия ще бъде променена и цената вече няма да е водещ критерий.

Последно обяви за истинско чудо за родни условия бъдещия тунел от 13,3 км през Кресненското дефиле, който бил единствен възможен технически вариант за най-трудния участък от магистрала "Струма" и който ще я оскъпи до "чудните" 1,1 млрд. евро.

Зад много от гръмките хвалби се крият грешки и замазване на проблемите. Магистрала "Люлин", и строящата се "Тракия", и бъдещата "Струма" изобилстват от примери за компромиси, чиито последици обикновено се премълчават.

Някои от тези решения са разбираеми или дори неизбежни, но други са резултат от откровена некадърност и по-лошо - лобизъм.

1/3 от проверяваните заведения на морето имат нарушения, отчита в интервю за "Дневник" Йордан Войнов, изпълнителен директор на Агенцията по храните.

Става дума не само за ол инклузив, става дума и за временни обекти - за дюнери, кебапчийници, всякакви малки заведения. Някои обекти имат регистрация за определен асортимент, но на своя глава са решили да го разширят, без условията да им го позволяват. И добрите практики, и системите за самоконтрол са само на хартия.

В обектите продължават да влизат хранителни продукти без съответните документи, без етикети и маркировка, с изтекъл срок на годност.

Това показва, че ресторантьорите се стремят да пазаруват евтини хранителни продукти, за да им излиза сметката.

Това е недопустимо - първо, правят нарушения на закона, второ, това крие сериозен риск за здравето на потребителите. Може би се подценява, но и квалификацията на персонала е проблем

"Държавата ще плати милиони на царя, ако му вземе имотите със закон." Така Ели Христова, адвокат в Софийската адвокатска колегия, коментира в интервю за "24 часа" внесения от "Атака" проектозакон, с който се иска отнемането на царските имоти.

Според нея този закон е внесен изцяло с политическа цел. Той не може да бъде приет, защото противоречи изцяло на конституцията и на всички принципи на правото, които гарантират частната собственост.

Най-опасното е, че с приемането на подобен закон, с който се иска държавата сама да заличи свои актове, които е издавала през годините, по конюнктурни съображения ще се създаде правна несигурност.

Калфин на балотаж, Кунева трудно ще отхапе червения вот, коментира в "Труд" Татяна Буруджиева, политолог. Според нея каквато и да е кандидатурата на ГЕРБ, БСП достига до балотаж.

Два са вариантите това да не се случи. Ивайло Калфин да не успее да привлече подкрепата на твърдото ядро на БСП или ГЕРБ да представи кандидат, който да спечели изборите още на първия тур. С издигането на Калфин БСП дава сигнал, че иска и търси обединение срещу ГЕРБ.

При Меглена Кунева реалният проблем е, че като администратор ще се изправи срещу политика Калфин. Колкото по-силно и ясно политикът застава на сцената, толкова по-безмислени ще са участието и позициите на администратора.

Отстрани погледнато: БСП направи разумен избор, гражданските инициативи, които издигнаха Кунева, прибързаха, десният общ кандидат изчезна, а този на ГЕРБ все по-трудно ще бъде избиран.

"БСП има кандидат. Ами сега", е коментарът в "Монитор". Ако социалистите искат по-широка подкрепа за втори тур във формат "всички срещу ГЕРБ", трябва да заложат на вицепрезидентска кандидатура като Нора Ананиева или друга партийна номинация, която да направи това, което Калфин не може - да разтупка сърцата на хард актива и да го накара да преглътне "ренегата", напуснал партията през бурната 1997 г..

Независимо от разнообразните и вече анонсирани кандидати вдясно, единственият, който има значение за БСП, е изборът на ГЕРБ, а той ще бъде обявен на 4 септември. Заради него и червените ще обявят вицепрезидента си през септември, така че да могат да реагират на номинацията, излъчена от Бойко Борисов.

Това обаче създава допълнителен проблем на Калфин. Той не само ще тича по пистата сам, но и на практика ще се състезава само със себе си. И ако за ГЕРБ президентската кампания ще бъде спринт, Калфин го чака маратон.

Фандъкова е козът на ГЕРБ, смята социологът Юрий Асланов, "Афис". В прогноза за "Стандарт" той посочва, че печеливши фигури за президент на ГЕРБ са Йорданка Фандъкова или Росен Плевнелиев. Но издигането на кандидатурата на Фандъкова би означавало да се постави под въпрос запазването на кметския стол в София.

Росен Плевнелиев е най-популярният и одобряван министър на ГЕРБ. Но хората го възприемат като технократ, а и той самият нееднократно е заявявал, че не се чувства политик. Победата на ГЕРБ на президентските избори далеч не е сигурна, според Асланов.

Кольо Колев, "Медиана", пък посочва, че евроимиджът на Ивайло Калфин и Меглена Кунева ще се сблъска с популистки нагласи от рода на "искаме народен човек да удари с юмрук по масата".

От тази гледна точка ГЕРБ има възможност за двоен избор. Единият е да извади точно този тип кандидат за президент. Другият е да търси политик или технократ с "европейско" лице. Росен Плевнелиев е най-подходящ в това отношение.

"ГЕРБ се рони, не се чупи", е озаглавено интервюто в "Труд" с Марчела Абрашева, директор на "Галъп Интернешънъл" за Балканите. Тя цитира току-що приключило изследване, което сочи 44% недоверие, срещу 38% доверие за ГЕРБ.

Партията още в средата на миналата година навлезе в естествената тенденция на бавен спад на позитивните оценки. Оттук обаче не могат да се правят прогнози за промяна на електоралните съотношения.

Въпреки че ГЕРБ бавно се рони, засега не се чупи. Според Абрашева по-вероятно е кабинетът да оцелее след вота на недоверие.

Тя не вижда нито реален интерес, нито възможност за промяна на статуквото през парламента сега.

Защо всички партии да не получават еднакви субсидии, е позицията на Христина Христова, председател на НДСВ, изразена в "Сега". Стандартните нужди на политическите формации са еднакви - офиси, известен брой щатни сътрудници, телефони и т.н.

Затова е напълно логично всички партии, които са спечелили повече от 1% на последните парламентарни избори, да получават една и съща издръжка от бюджета. Колко да бъде тя, лесно може да се изчисли - необходимо е само експертите да стандартизират нуждите на една партия за осигуряване на условия за работа.

Ако се възприеме предложението на НДСВ, 8-те партии с повече от 1% резултат от последните избори биха могли да струват годишно на бюджета 25 млн. лева, а не както сега - 45 млн. лв. Идеята, разбира се, ще срещне жесток отпор, смята Христова.