"Сега": Държавата се гаври с хората чрез глобите

Държавата се гаври с хората чрез глобите, е анализът в "Сега". България може би е първенец по предвидени, несъбрани и абсурдни глоби в света.

Проблемът се корени в това, че в родното законодателство има големи несъответствия, празнини, процедурни проблеми, тежко преодолими трудности при събирането - изобщо пълен хаос.

Всичко тръгва още в общия нормативен акт, който установява що за наказание е глобата, как и кой я налага, за какви нарушения и т.н. Става дума за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), приет в далечната 1969 г. и кърпен над 20 пъти.

Той е не само остарял, непълен и двузначен, но и съдържа поредица безумия. Най-скандалното е, че законът допуска вариации на размерите на глобите "от-до" без никакви ограничения. Това ражда условия за субективизъм и произвол.

И съдии, и адвокати смятат, че администрацията не е компетентна да определя степента на глобата, защото това е своеобразна юрисдикция, т.е. правораздавателен акт, и трябва да се налага от съда.

Що за демократична е обаче държава, в която чиновникът масово регулира отношенията с глоби и не подлежи на никакъв контрол?

Как не стана изборно състезание, коментира "Труд". Авторът смята, че тази предизборна кампания бележи отчетлива стъпка назад в рекламните визии на кандидатите - на всички.

На моменти плакатите, билбордовете и клиповете изглеждат като извадени от някаква предишна епоха. Когато анализаторите повтарят като мантра уж ясната истина, че най-реалната кампания се случва по време на мандата, че хората гласуват за действията и политиката, а не за красивите опаковки, мнозина не схващат, че е вярно.

Уви, състезанието на идеи не се случва. Състезание просто няма и е трудно да се състои, когато участниците практикуват различни спортове.

Наслушахме се на жалването, че в тази кампания не достигат дебатите. Когато има състезание, те са определящи. Но иначе могат да станат най-прекрасната трибуна за упражнения по безпринципно надговаряне и по популизъм.

Само 2,2% от българите вярват в идеята за честни избори у нас. Това показва изследване на асоциацията "Прозрачност без граници", цитирано от "Дума".

45% са категорични, че вина за нечестните избори имат партиите, 14,5% твърдят, че изборите се опорочават от престъпни групировки. Допитването установило, че 12% от избирателите са готови да продадат гласа си без пазарлъци, други 6 на сто биха сторили същото за 100-150 лв.

Тези и други тревожни данни за опорочаване на изборите накараха вчера представители на БСП да обявят, че левицата подготвя паралелно броене на резултатите във всички изборни секции.

Това ще става на базата на секционните протоколи и извадките от тях. За всяко нарушение ще се информират и международните наблюдатели на изборите, пратени от няколко европейски организации, включително и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В самата ОССЕ също има сериозни съмнения за честността на изборите у нас.

Дистанцията между фаворитите за президентския пост Росен Плевнелиев от ГЕРБ и Ивайло Калфин от БСП продължава да се скъсява, съобщава "Сега".

Такъв е общият извод от представените вчера проучвания на изборните нагласи на агенция "Медиана" и НЦИОМ. В резултатите на "Медиана" Плевнелиев държи първото място с 29,8% в сравнение с 29,1% към 15 септември.

Калфин покачва леко резултата си от 21,9 на 23,2%. НЦИОМ оценява подкрепата за Плевнелиев на 30%, което е с 2% по-малко в сравнение с първата седмица на кампанията.

Следва го Калфин с 21%, който пък бележи ръст от 3% за последните две седмици. НЦИОМ дава и прогноза за евентуален балотаж между Плевнелиев и Калфин.

Според тяхното проучване кандидатът на ГЕРБ би победил на втория тур с 45% от гласовете срещу 29% за червения претендент.

В този случай гласовете на Синята коалиция и "Атака" ще отидат за Плевнелиев, а тези на ДПС - при Калфин.

Един от въпросите, които "Дневник" поставя пред кандидатите за президент с най-висока обществена подкрепа, е кои са първите действия, които ще предприемат след встъпването им в длъжност?

Росен Плевнелиев (ГЕРБ): Създаване на съвети с широко гражданско присъствие, създаване на правила за прозрачност в работата на институцията и приключване на казуса с посланиците.

Ивайло Калфин (БСП): Ще направя още една обиколка за разговор с хората, който ще е по съвсем конкретни проблеми; ще опонирам на тази власт за управленското високомерие, постоянното променяне на позиции и липсата на социални ангажименти.

Меглена Кунева, независим кандидат: Ще поставя монополите на мястото им; ще изискам да видя отчета на всички регулаторни органи за свършеното през последните години; ще искам отчет на правителството за антикризисната програма; ще обявя критерии за назначенията от президентските квоти.

Румен Христов, СДС: Ще свикам консултативен съвет за национална сигурност за: бъдещето на АЕЦ "Белене" (аз съм против неговото изграждане); битовата престъпност и конкретни мерки за преодоляването й; добива на шистов газ, който е екологична заплаха за нашата природа.

"Бедността - това е приоритет", е озаглавено интервюто в "Труд" с Ивайло Калфин.

Той посочва, че в България, където се отваря страшно много ножицата между многото бедни и малкото богати, ако продължава така, икономическата криза, минавайки през социална, ще стане политическа и хората ще излязат на улицата.

Трябва да направим всичко това да не се случва, е позицията на кандидата на БСП за президент.

"Моята програма съдържа конкретни проекти - със срокове и ясно финансиране. Те не е предизборна, а работна програма. Представям конкретни проекти, подчинени на ясната дългосрочна цел - устойчиво развитие на София като уредена европейска столица", заявява в интервю за "Класа" кандидатът от ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова.

Тя посочва: "Залагам на два приоритета - инфраструктура и образование. За мен това са здравите основи, на които стъпва успешното и устойчиво развитие на всеки град. Продължаваме с развитието на голямата инфраструктура.

Това е начинът за трайно решаване на някои от тежките проблеми на София като автомобилния трафик и състоянието на улиците.

Затова и не разбирам заканите на някои от кандидатите за кметове да спрат тези проекти. Обещанията им да пренасочат средства от тях към други сфери показват некомпетентност".

Общинската икономика е една от бомбите, които Фандъкова оставя, предупреждава в интервю за "Сега" кандидатът на БСП за кмет на София Георги Кадиев.

Той посочва: "От 64 общински дружества 24 са губещи. Най-губещи са "Топлофикация", някои транспортни дружества и болници. Една от бомбите, които сегашният кмет Йорданка Фандъкова оставя, е състоянието на общинската икономика.

Задълженията на дружествата към доставчици на горива, ремонтни части към края на март са над 700 млн. лв. Само "Топлофикация" дължи около 500 млн. лв.

Следващият кмет ще трябва да се оправя с това. Поел съм ангажимент да стимулираме частната и общинската икономика, за да създадем 30 000 нови работни места".

А за справяне с корупцията в общината трябват кадрови промени, затягане на контрола и дисциплината в цялата администрация, смята Кадиев.