"Сега": Борисов като Адам, телевизиите като листо

Борисов като Адам, телевизиите като листо, коментира "Сега".

Според автора големият въпрос е дали ако телевизиите отразяваха по-задълбочено "феномена" Бойко Борисов, той би бил все така привлекателен за българите.

Отговорност за пълното информиране на хората носят всички медии, не малко печатни, интернет, а и радиа крепят Бойковата кула да не падне. Той не е първият, чийто замък бе вдигнат с пясък, донесен от журналистите.

Телевизиите оформят общественото мнение и тънки моменти като продължителността, подредбата, монтажа на новините определят дали обществото е просто информирано, или в добавка - и моделирано.

Медиите пък помогнаха нито една от следизборните непопулярни мерки да не "изтече" предварително. Факт е и тоталната дискредитираност на конкурентните политически сили.

ГЕРБ облада Темида пред разсеяния Брюксел, коментира "Сега". Управляващите бяха толкова твърди в прокарването на магистратските кандидатури, че изобщо не ги интересуваха дори критиките на официален Брюксел.

Нещо, което със сигурно ще им се връща тъпкано. Лошото е, че и на цялото общество. Защото едни от най-тежките забележки в последния мониторингов доклад бяха именно заради липсата на прозрачност при назначенията на съдебната власт.

При избора на съдебните инспектори управляващите ясно показаха, че изобщо нямат никакво намерение да се съобразяват с мнението на неправителствения сектор или пък с предупрежденията на Еврокомисията.

Те избраха на практика без почти никакво обсъждане 10 членове на инспектората към Висшия съдебен съвет. Това, което дава смелост на вицепремиера Цветан Цветанов и на министър-председателя Бойко Борисов да си правят каквото искат, е ситуацията в ЕС.

И двамата разчитат на това, че забележките, които получават от Брюксел, са ритуални, но без последствия, тъй като България не е сред фундаменталните проблеми на съюза.

Палежите са опасна гавра с държавата, казва в интервю за "Стандарт" градският прокурор на София Николай Кокинов. Той посочва, че има три лица с повдигнати обвинения.

"По-скоро се тревожа, че палежите стават зловеща мода и гавра - първо, със собствеността на гражданите. Второ, се опъват нервите на колегите от полицията, които по обективни причини не могат да застанат до всяка кола и да сложат видеокамера на всеки паркинг.

Повторно апелирам към гражданска съвест. Ако хората забележат лице, което буди и най-малкото съмнение, веднага да сигнализират.

Определено има провокативност по отношение на държавността. След всяко задържано лице палежите продължават, което говори за една извратена, перверзна мода или за някаква друга по-лоша цел.

Дано да не се окаже, че е така. Така или иначе този проблем може да бъде решен само с участие на цялото общество. С гражданска нетърпимост", призовава Кокинов.

Политици от опозицията не изключват до края на годината ГЕРБ да предизвика предсрочни избори. Това показва анкета на "Труд" сред парламентарните партии.

Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев бе категоричен, че ако България започне да излиза от кризата през лятото, БСП биха опитали да предизвикат предсрочен вот.

Лидерът на БСП Сергей Станишев не изключва предсрочни избори, защото ако бъдат редовни, ГЕРБ залага всичко на карта. Но след като Росен Плевнелиев встъпи в длъжност като президент, ГЕРБ няма да има страха от това, че служебният кабинет ще извади редица неудобни за правителството им неща.

Затова не е изключено да действат по този сценарий, разчитайки да повторят случилото се на последните избори - купуване на гласове, страх, фалшифициране на резултатите.

Лидерът на СДС Мартин Димитров пък заяви, че в ГЕРБ грешат, ако си мислят, че при предсрочни избори ще получат по-голямо мнозинство, отколкото имат в момента.

Заместник-шефът на ДСБ Радан Кънев добави, че стилът на Борисов е "да не довършва нещата докрай". Според заместник-председателят на "Атака" Десислав Чуколов в криза да се правят избори с цел тяснопартийно облагодетелстване е национално предателство.

Говорителят на ДПС Камен Костадинов каза само: "Ако е умен, Борисов ще предизвика предсрочни избори."

МЗ измисли абсурден начин за изхвърляне на старите лекарства, пише на първа страница "Сега". Напълно неработещ регламент за връщане на старите лекарства предлага здравното министерство.

Гражданите ще трябва да връщат в аптеките медикаментите с изтекъл срок на годност, предвижда проект на наредба на ведомството. Препаратите обаче ще може да се предават единствено в аптеките, от които са купени, като хората ще трябва да удостоверяват това пред фармацевта с платежния документ, с който преди време са купили препарата.

Подобно изискване масово ще откаже хората да спазват законовата наредба.

"Влизаме в годината на издръжливите", коментира в "Труд" икономистът Георги Ангелов. Той припомня, че хората очакват икономиката да произвежда повече благосъстояние и да увеличава работните места и доходите.

Необходими са дълбоки реформи, които да премахнат пречките пред развитието и да позволят привличане на повече инвестиции и постигане на високи темпове на икономически растеж.

От тази гледна точка 2012 г. предлага уникален потенциал - година без избори, в която правителството може да се съсредоточи върху реформите и да загърби популизма и политиканстването.

Началото беше поставено, започнаха реформите в железницата, в пенсионната система, в администрацията - това е добре, но е по-скоро пробна стъпка.

За правителството на ГЕРБ 2012-а ще бъде годината на истината - то само ще си определи съдбата, или като поеме по реформаторския път, или като поеме по отъпкания път на умората и залеза.

В банковата система има буфери за покриване на бъдещи проблемни кредити, уверява Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие.

В интервю за "Класа" той обяснява: "Банковата система разполага с два-три буфера, които стоят на разположение за покриване на бъдещи проблемни кредити.

На първо място е изключително високата капиталова адекватност. Нееднократно се повтори, че в Европа банките се стремят да достигнат 9 на сто, а у нас системата отчита 17%.

В същото време досега заделените провизии покриват проблемните експозиции, които вървят към загуба или продължаващо влошаване. Освен това имаме и продължаваща печалба в рамките на 600-700 млн. лв. и като продължава да се капитализира, създава още един буфер.

Високата ликвидност пък е израз на високото доверие в банковата система. След началото на кризата няма нито един случай банка да се е обърнала към регулаторния орган или към правителството с молба за подкрепа", посочва Ягодин.

Снизходителното отношение на правителството на Бойко Борисов към ТЕЦ-овете на Христо Ковачки ще коства на българите повече, отколкото се прогнозираше, отбелязва "Сега".

Стана ясно, че ТЕЦ "Брикел", която отдавна трябваше да е затворена като голям замърсител, е причината за новото искане на НЕК за поскъпване на тока.

Електрокомпанията поиска спешно увеличение на цената на тока от мрежата с високо напрежение с 4,5% заради задължението си да изкупува скъпия ток на "Брикел".

Ако ДКЕВР уважи искането, извънредното поскъпване ще предизвика вдигане на цените на тока по цялата верига до крайните потребители.

Хората, които напускат пазара на труда изобщо, са по-тежкият проблем, отколкото безработните. Това казва икономистът от "Индъстри Уоч" Георги Стоев, пише "Дума".

Той обясни, че статистиката ги отчита като доскоро заети, но в следващия момент те губят работата си и не се регистрират като безработни, тоест излизат от пазара на труда изцяло. Това е притеснителната тенденция.

Общият брой на загубените работни места от кризата досега (за 3 години - б.р.) е около 400 000. Нямаме данни, че тези работни места започват да се възстановяват, заяви Стоев.

По думите му неприятно е, че голяма част от хората, които по всички показатели са в трудоспособна възраст, изобщо не участват на пазара на труда.

Според Стоев над половината от българите между 55 и 65-годишна възраст не само нямат, но и не търсят работа. Най-показателното за страната пък било, че тези, които са над 65 години, изобщо не се занимават с икономическа активност.