Журналистът от Mediapool Борис Митов е извикан от прокуратурата и проверяван за изнасяне на държавна тайна час след публикуване на статията под заглавие "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?", съобщи изданието.
В публикацията става дума за нарушения, извършени от зам-градския прокурор Роман Василев, които са установени от Софийския градски съд (СГС) по делото за подкуп срещу ексвоенния министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров.
Mediapool пише, че водещият проверката Драгомир Янчев е искал авторът на публикацията да обяви източника, предоставил публикуваните към статията факсимилета на документи по делото. Става дума за искане и разрешение за прилагане на СРС срещу Попов.
Според водещия проверката Драгомир Янчев документите все още са класифицирани и представляват държавна тайна. От редакцията обаче отбелязват, че с определение на съдията по делото в СГС Иван Коев всички писмени доказателства в процеса са разсекретени, а документите били преместени от секретното в явното деловодство на съда.
В крайна сметка авторът бе предупреден, че носи наказателна отговорност по чл. 290 и по чл. 294 от Наказателния кодекс (НК), ако "затаи истина" или "спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, или да остане ненаказано", пише Mediapool.
След като самоличността на източника така или иначе остана неразкрита, последва предупреждение от обвинителя, че може да се стигне до дело за разгласяване на държавна тайна, което в случая ще бъде от компетентността на Софийската районна прокуратура, отбелязва изданието и припомня, че правото на журналистите да запазват в тайна своите източници е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
"Всяко искане от страна на разследващите органи към журналисти да огласяват самоличността на свой източник е пряко нарушение на конвенцията", коментира адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ).
Кашъмов коментира още, че е налице проблем, отдавна констатиран от бившия председател на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова и от ПДИ - "разширително прилагане на списъка за държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация".
По думите на адвокат Кашъмов разпоредбите на закона визират забраната за разкриване на самата технология на подслушване и техническите средства, които се използват, а не "прикриване на ключови доказателства по обществено-значимо дело". Второто би довело до корупционни практики и нарушаване на принципите за прозрачност и публичност в наказателния процес, смята юристът.
Специалистът по медийно право Нели Огнянова коментира казуса в блога си.
Тя дава за пример дело на Санома срещу Нидерландия по подобен въпрос, по което Европейският съд на правата на човека (ЕСПЧ) приема, че прокуратурата е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.
Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците, се казва в публикацията на Огнянова. Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ приема, че оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган, пише Нели Огнянова.
Българският хелзинкски комитет също разпространи позиция по казуса, като окачестви прекия и сериозен прокурорски натиск над журналиста Борис Митов от изданието „Медиапул” като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация.
Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) изрази тревога си заради опита за натиск върху неин член – журналиста от агенция Медиапул Борис Митов – заради негова критична публикация по адрес на прокуратурата.
Намираме за крайно обезпокоително, че Митов е извикан в Софийската градска прокуратура да дава обяснения и заплашен с наказателно преследване заради разгласяване на общоизвестна информация, която и друг път е била публикувана без никакви последствия, се казва в позицията на АЕЖ.
"Самоцелно да се настоява един журналист да разкрие своите източници като по този начин компрометира журналистическата си професия без да е ясно какво защитава прокуратурата, освен опита да прикрие собствените си гафове, е очевидно недопустимо", коментира пред БГНЕС председателят на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека адвокат Михаил Екимджиев.
"Има редица дела, при които в подобни случаи Европейският съд по правата на човека е намирал, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а именно свободата на изразяване на мнение, да получава и разпространява информация", обясни Екимджиев.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!