"Пари": Хаосът - новият изборен ред!

Печатните издания и днес обширно отразяват проведените на 23 октомври избори, правят съпоставки на резултатите от тях, дават прогнози и анализи за предстоящите балотажи.

"Пари" обобщава на първа страница: "Хаосът - новият изборен ред! Едва ли ще бъде пресилено, ако кажем, че това бяха най-лошо организираните избори в новата история на България."

80% от протоколите за гласуването в София са с технически грешки, е констатацията на ОИК в столицата. Към целия този хаос се прибавят и проблемите по подготовката на изборите - липсата на прозрачност в ЦИК, съмнителните решения на централната и областните комисии и почти липсващата информационна кампания за гражданите, са част от посочените причини за възникналите проблемите.

"Сега" публикува снимка на депутата от ГЕРБ Станислав Иванов как пренася чувал с бюлетини пред зала Универсиада, където се помещава столичната ОИК. Неговото присъствие заедно с колегата му от ПГ на ГЕРБ Иван Божилов в общинската комисия предизвика скандал, тъй като е незаконно, посочва изданието и допълва, че от ГЕРБ се опитали да замажат гафа с несъществуващи по закон права на "упълномощени представители на ГЕРБ".

"Новинар" предава думите на Васил Георгиев, член на СИК в София: "Адски хаос, не искам да чуя повече за избори".

А Брайън Бинли, британски парламентарист, ръководител на мисията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) у нас, е сигурен, че: "Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да увеличи прозрачността на своите действия".

По думите му комисията трябва да е самостоятелен и партийно независим орган. Бинли смята, че в ЦИК е имало партийни назначения. Това довело и до големия брой жалби срещу решения на комисията, посочи парламентаристът.

Според него трябва да има равнопоставеност на отделните кандидати при представянето им в медиите, за да може да се постигне равен терен в предизборната надпревара. Той препоръча още българските власти да обмислят възможността за създаването на специални избирателни списъци, а не да се разчита на тези на ГРАО и местните власти.

Сериозно внимание трябва да се обърне и на гласуването извън територията на България. Също така трябва да има по-гъвкав подход по отношение на майчиния език, особено в районите с малцинства, предлагат от ПАСЕ.

"Всички срещу ГЕРБ" е коментарът на "Сега". Само заедно, леви и десни, могат да спрат маргинализацията си. А с тези резултати в управлението животът на Борисов като вълк единак ще бъде временен. После ще трябва да се търси политическа глутница.

Кой каза на Цветан Цветанов, че ГЕРБ върви във възходяща линия, след като очевидно губят 300 000 гласа в сравнение с последните избори? На кого не му е ясно, че още една такава победа, и ГЕРБ ще се пусне по пистата, по която летят отдавна СДС и БСП? Кой накара Цветанов да обяснява как ГЕРБ отива на балотаж в Кърджалийско, където ДПС спечели 7 от 7 общини на първи тур?

"Класа" информира, че Командира е призовал избирателите на ДСБ да гласуват за Плевнелиев. СДС обсъди и позицията си за втория тур на президентските избори. Кандидат-президентът на ГЕРБ бе посъветван от тъмносините да застане плътно до позициите, които защитаваше Меглена Кунева във връзка с националната сигурност и пробива в енергийната сигурност на страната, който би се получил от реализацията на АЕЦ "Белене" и другите руски енергийни проекти.

Лидерът на ДСБ ясно разграничи партията и "Синята коалиция" от неуспеха на Румен Христов, който получи под 2% от гласовете за президент и остана на седмо място.

На страниците на партийното издание на националистите Волен Сидеров заявява: "Искам касиране на вота. Най-големите фалшификации са станали при електронната обработка. ГЕРБ за мен вече се провали."

За Сидеров ГЕРБ директно са си купили изборите, с огромната сума е платено и на 8 социологически и 32 рекламни агенции, които да изграждат нереален имидж и да заблуждават българите в безспорната победа на ГЕРБ.

"Националните медии, които направиха предизборните дебати за президент, не ми дадоха възможност да вляза в дебат с останалите кандидатпрезидентски двойки. Затова на втория тур няма да подкрепя никого", отсече лидерът на "Атака".

По думите му това е потвърждение за неговото предупреждение, че с президент като Росен Плевнелиев си отива Първанов, но "първановщината" си остава.

"Дума" коментира: "БСП ще търси подкрепата на всички българи. От 3 милиона гласували 2 млн. показаха, че не искат да ги управлява ГЕРБ", категоричен е Ивайло Калфин.

Вестникът прави обзор на становищата на различни анализатори, обединявайки позициите им под заглавие:"Равносметки в нощта на изборите".

Валери Жаблянов, политолог, твърди: "Нямаше свободна воля и изява на гражданите". А Живко Георгиев, преподавател в СУ, заявява: "Започна рестартирането на политическия живот. БСП си стъпи на краката и се върна в играта. ГЕРБ не е "новото СДС", защото СДС беше и си остава кауза. ДПС остава траен фактор с опозиционен електорат и не може да бъде маргинализирано, колкото и управляващите да се стремят към това", твърди социологът.

"БСП се свени Доган да я целува пред всички", коментира от своя страна "24 часа".

Левицата иска подкрепата на българските турци, но не и публична целувка с Ахмед Доган. "Доверието, което търсим, е лично", каза секретарят на ИБ на БСП Антон Кутев. Левите разчитали на подкрепа от хората независимо от тяхната вяра и език.

Договорки с други политически партии тепърва няма да правим, допълни той в отговор на въпрос за офертата на Доган.

"Труд" обявява: "ГЕРБ поведе в 20 области". От 27 областни центъра в 20 партията на Бойко Борисов има най-много хора в общинските съвети, а в Габрово и Добрич - мнозинството. БСП е с повече съветници в Търговище и Шумен. ДПС ще има мнозинство в Кърджали.

Пред "Монитор" Емил Кошлуков, политолог, убедено твърди: "Плевнелиев води с 2:1, победител е! Ако изборите са днес, ГЕРБ би бил с абсолютно мнозинство. Това е уникално! Време е старата десница да реши какво ще прави".

Пред "Стандарт" проф. Михаил Константинов заявява: "Плевнелиев ще бие с 53:47. Симпатизантите на Кунева ще си останат вкъщи. Битката е тройната коалиция срещу Росен. Подкрепата на Доган ще придвижи БСП напред. Не бива десницата да се отъждествява с калпавите й ръководители."

Кабинетът планира съвсем да стопи фискалния резерв през 2012 г., пише "Сега". Министерството на финансите записа в проектобюджет 2012 дефицит от едва 1,3% вместо спряганите досега 2,5%. Голямата мистерия е как ще се постигне това, след като се предвижда минимален ръст на икономиката от 2,9%.

Най-вероятно цената ще е поредното намаляване на фискалния резерв, който според плановете за 2012 г. може да падне от сегашния минимум от 4,5 млрд. лв. до общо 3 млрд. лв., както и увеличение на държавния дълг от сегашните 11 млрд. лв. на 15,3 млрд. лв.

Незначително свиване на разходите се наблюдава в секторите държавни служби, минно дело, горива, енергия, селско стопанство, транспорт и съобщения и др. Пренасочват се пари от МВР за образование, култура и спорт.

"Пенсиите остават във фризера" е икономическият акцент на "Дума". Минималната работна заплата да бъде увеличена на 290 лева от 1 април на следващата година е предложил министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов вчера на закритото заседание на Министерски съвет, посветено на проектобюджета за 2012 г.

Общо 45 млн. лева повече ще бъдат дадени за средно, висше образование и наука. Около 15 млн. лева повече ще отидат за култура, включително за театри, археология.

Втори сме по ръст на индустриални поръчки в ЕС, съобщава "24 часа", цитирайки Евростат.

"Монитор" коментира трудовия пазар на ЕС, който остава затворен за българи още 2 години. Такива са предположенията на евродепутатите след вчерашното обсъждане на проекторезолюция, която призовава държавите членки на ЕС да разрешат на България и Румъния свободен достъп до трудовите си пазари.

Десет държави имат такива ограничения като само Великобритания, Холандия и Белгия са потвърдили официално, че няма да разрешат на българите и румънците да работят свободно на тяхна територия до края на 2013 г., когато се очаква отново да преразгледат решението си.

Останалите седем държави - Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Австрия и Малта, тепърва ще изразят позицията си.

Вестникът съобщава за одобрените субсидии на стойност 11,077 млн. лева за 56 проекта по 3 мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), което държавен фонд "Земеделие" е направил вчера.

Получателите ще използват помощта, за да покрият изискванията на нитратната директива на Европейския съюз и ще оборудват стопанствата си със специализирана техника и съоръжения. Други пък ще инвестират в преминаването на фермите от традиционно към биологично производство.