Любослава Русева: Не е само нахалство

П�н �ните ли кога президентът Първанов нападна публично бившия премиер? Това не се случи, когато от ЕС ни блокираха средства заради добре отглежданата и охранявана корупция.

Не се случи и когато в последните дни на своя мандат кабинетът "Станишев" харчеше ударно от бюджета и сключваше безобразни сделки с предизборно произведени медийни магнатки.

Първанов си изпусна нервите заради "някой си, изплувал от нищото консултант", който го беше нарекъл недемократ. И понеже малко преди това медиите бяха засекли същата персона да излиза от сградата на Министерския съвет, държавният глава намери достатъчно основание да даде пространно интервю, в което да ни съобщи, че подозира атака срещу своята личност от страна на премиера и негови съветници.

В това интервю Първанов не съобщи нищо, което има отношение към дневния ред на страната, чийто президент се явява от осем години насам. Но пък научихме, че почувства ли се засегнат,

не се поколебава да отмъсти

отвръщайки на "окото" със "зъб"...

Припомням тази случка, защото в момента наблюдаваме нейното повторение.

Първанов мълча близо седмица след срещата на премиера Борисов с руския му колега Владимир Путин - за "дефицита на компетентност на правителството в енергийната сфера".

Но много по-дълго мълча за "недопустимите претенции" на Русия по отношение на проекта "Южен поток". Мълча за внезапната ревизия на собственото си настояване отпреди месец в АЕЦ "Белене" да не влизат частни инвеститори.

И вероятно още щеше да мълчи, ако... една критика на премиера, че си е направил пиар покрай трагедията в Охрид, не беше отприщила гнева му, излял се изневиделица в статията "В енергийната стратегия и политика са нужни прагматизъм и лидерство".

А иронията и грубите нападки в текста му не оставят съмнения, че последното нещо, от което е бил воден, е чистосърдечното намерение да запознае новото правителство и обществеността с ползата от руските енергийни проекти.

Нещо повече: Първанов изглежда силно раздразнен и на места дори зъл, защото е обиден, а не защото е загрижен. И е обиден не само заради историята със самолета за Охрид.

От статията става ясно, че срещата Борисов - Путин е предизвикала ревността на българския президент и е отключила страха му докога и дали въобще ще задържи позицията си на ключов фактор в отношенията ни с Русия.

Ако прочетете статията внимателно, ще усетите този страх направо физически. Страхът, че при опасност работата да се разсъхне напълно авторът на помпозните редове за българския национален интерес и необходимата приемственост в енергийната стратегия ще се сдобие с мнооого

Голям шлем от неприятности

Впрочем, ако наистина ставаше дума за българския национален интерес, Първанов следваше да напише статията си още на 19 януари 2008 г., т.е. ден след като договорите за "Южен поток", Бургас - Александруполис и АЕЦ "Белене" бяха парафирани за 20 минути в Гербовата зала на президентството.

Той не само не го направи, а по едно време без всякакви обяснения, дори допусна варианта руснаците да добият собственост върху газопреносната ни мрежа.

Вярно, през април уж си изпусна нервите, като на енергийния форум в София под неговия патронаж размаха пръст на "Газпром", че не иска да премахне дъщерните си компании от доставките за България. Но пък веднага след това лансира идеята на Кремъл газопроводът "Южен поток" да бъде обявен за "европейски" проект, какъвто всъщност е прекият му конкурент "Набуко".

И още: предишното правителство и тъкмо Първанов не само не убеждаваха, а старателно криеха "ползата" от подписаните договори, като нито един от тях не беше подложен на обществено обсъждане.

Финансирането за АЕЦ "Белене" - проектът, за който президентът лобира най-разгорещено в статията си, и досега е непрозрачно е неясно, нахално гледащо към джоба на данъкоплатците, а за тезата му, че втората атомна централа ще се превърне в "локомотива", който да ни издърпа от кризата, няма нито един убедителен аргумент.

На едно място президентът дори казва, че "в подписаното през 2008 г. Допълнение 5 към основния договор е предвидена клауза за ескалация, която използва инфлационния индекс Евростат за България.

Тези, които са подписали този документ, ще трябва да понесат своята отговорност, защото оскъпяването за българската страна ще бъде много голямо - над 1 млрд. евро".

Страхотна приемственост, няма що...

Дали новото правителство наистина е скрило интересни "предложения" на руската страна, като например ограничаването на възможностите ни за участие в други проекти за пренос на газ в региона, е особено важен въпрос. Доколкото обаче Първанов твърди, че всички тези претенции са станали ясни "през последните седмици", няма обяснения защо той не е сигнализирал за проблема, нито го е обсъдил с "некомпетентното" ново правителство.

Няма обяснения и защо продължава да настоява за реализацията на руските проекти, при положение че Москва ревизира вече договорени параметри, т.е. следва да я броим най-малкото за непредвидим партньор.

Статията на президента беше публикувана на сайта му в навечерието на посещението на премиера Борисов в Брюксел, предшествано от новината, че ще ни бъдат отблокирани средства по САПАРД.

Точно на следващия ден Първанов реши да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на което да бъдат "обсъдени мерки за изпълнението на показателите по Механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от ЕС"!

Разбирате ли за какво става дума? Президентът, който не е свиквал КСНС във времената, когато ни ги спираха,

едва сега се е загрижил за еврофондовете

Същият, чийто спонсор беше визиран в доклада на ОЛАФ от миналата година като част от аферата "Николов - Стойков", над която имало разпънат "политически чадър", тепърва ще разсъждава защо ЕС ни бил замразил парите.

И пак този, който оневини правителството на Станишев, като каза, че България е станала заложник на изборната битка за Европарламент, прави проблем от заварен проблем, по който вече се работи криво-ляво успешно...

Но не, това не е само нахалство. Говорим за кръгове, изолирани от евроатлантическите ни партньори, които ще продължават да нанасят вреди.

Накрая обаче ще ви разкажа една притча, защото в подобни случаи няма невинни:

Ученик бил на вечеря при своя учител. След като се нахранили, останала още храна на масата и учителят казал:

- Нека се разходим на лунна светлина, за да ти покажа някои тайни на природата.

Ученикът забелязал, че в стаята има котка, и попитал:

- Учителю, защо остави котката си в стаята? Ами ако се качи на масата?

- Тя знае, че може да яде само когато аз й давам.

- Но как я научи? Аз съм пробвал всичко с моята котка. Бия я всеки път, щом видя, че е яла от масата, но нищо не помага...

- Когато я биеш, след като е направила нещо, тя няма да разбере за какво я биеш. Но ако й покажеш, че не е редно да краде от масата още докато го прави, тогава ще те разбере.