Кеворк Кеворкян: Кражби

Т�и �и хора вече изобщо не правят политика, те и не могат да я правят. Те я говорят - мрачно или пък игриво, като Снежинка, но все лъжливо. Обаче знаят как да се забавляват за сметка на политиката с някакво извратено чувство за хумор.

Ето как: може някой от тях да предложи - хи-хи-хи - някого за футболист на годината. И тогава активистите им, доколкото са останали, или преторианската им гвардия от хора, все пияни от лошо политическо питие, започват да събират "гласове" - за да опорочат и този избор. Утре някой може да предложи и Кунева за гимнастичка на столетието - шпагатче насам, шпагатче натам, а-до-дьо под полата на доня Маргарита: "О, царю честити, колко ми е приятно край вас, о, колко лоши са партиите, о, ще направя партия, о, Джеймс Пардю - моя балетмайстор?"...

Гласовете на тия хора сякаш идват от отвъдното. То и точно така се случи с Костов - гледах повторението на "Насреща с Люба Кулезич" (ТV7) и гласът му долетя в два след полунощ, наистина от мрака. Глас отвъд приличното.

Гракливото му говорене пак бе изпълнено със злъч. Дадоха чайче на Г-н Злъч, понеже имал температура, но и това не помогна - и цяла бъчва с мед да бяха изсипали в него, пак нямаше да има полза. Толкова много бе отровата на забравата, която, както винаги, продава този човек.

Във Факултета по журналистика трябва да се открие нова дисциплина: как да се разговаря с хора като Костов. Хора, за които светът е заслонен от собствената им сянка и нищо не може да пробие бронята им. Костенурките на прехода, които не са мръднали и на сантиметър към собственото си познание.

С тези хора - това най-напред трябва да се каже на студентите - не бива да разговарят ония, които са ги познавали или които са били близо до тях през годините. Упражнението трябва да се проведе по друг начин. Отиват на някоя археологическа разкопка - и ето, от тъмата на пръстта се появява някаква кост. Това е Костов - ще им кажете тогава на студентите, разговаряйте сега спокойно с тази кост, но без да давате ухо на митове и на всичко онова, с което обрасва дъното на един потънал кораб. Търсете най-ясните въпроси - иначе тази кост веднага ще ви заседне на гърлото - и тогава ще участвате в поредното представление на големия спектакъл "Кражба на памет", който се продуцира от 20 години.

Не питайте такъв човек как гледа на своята отговорност, няма смисъл. Защото тогава доста пръст трябва да отърсите от костта: "Ами как да ви кажа, аз правя всичко възможно, това е моята отговорност." След като чуете този отговор, бягайте надалеч.

Бягайте също и когато български политик иска да звучи "библейски", когато сам твърди, че е помъдрял, когато използва фразата "честно казано". А и поначало избягвайте - все едно, че са чумави - политици, които употребяват думата "честност". Бъдете готови, когато български политик изрече "честно казано", да чуете най-тлъстите лъжи.

Например, че Костов - мрачният самодържец на прехода, винаги бил управлявал с консенсус!? Българският политик умира да хвърля лъжи точно в лицето на хора, които добре го познават - това е неизкореним инстинкт в него, никаква църква не може да го смири, той изпитва удоволствие да се гаври по този начин с публиката.

Ето, Костов на втората година от управлението си изгони без никакви обяснения деветима свои министри - а между тях бях някои от най-успешните му съратници. 12 години по-късно той отдавна е забравил това. И когато чуете другата глупост, че управлявал "с таланта на цялата нация", вие трябва да си кажете, че това е щастлив безпаметен човек - и да се отдалечите от разкопките, без да се обръщате назад.

Когато си имате работа с експроприатор на памет и на минало, трябва да използвате съвсем ясни и кратки въпроси, които да действат като удар с бухалка. Например: Ти какво направи за пенсионерите? Каква беше твоята реформа в здравеопазването? Каква е разликата между реформа и погром? Случаят с "Кремиковци" реформа ли е или кражба? Ти къде сбърка? Ти в какво си грешен?

Без такива въпроси няма разговор, има само ровене в пръстта.

Подобни интервюта са истински медиен терор. Гласовете в тях сякаш наистина идват от отвъдното. От място "злачно", където хората са загубили представа за себе си, за собствената си роля и сетне са решили да се самоназначат за някакви арбитри на случващото се днес. Това е приемливо за една телевизия от оня свят, но не и за телевизия, която е потопена във въртопа на реалния живот.

Много медийна енергия през седмицата бе изхабена за "допитването" за футболист на годините - много повече, отколкото за самата подписка. Да се одумва нещо, в което са се включили едва 7 хиляди души, е напълно безсмислено. Това са баналните забавления на троловете от Мрежата.

Седят корабокрушенците от някоя малка злобна партийка и се питат как да уязвят примерно Бойко. Хайде да го направим футболист на годината! Е, направете го, и какво от това.

Това как ще се отрази примерно на тарикатите от зърнопроизводството - и те ненаиграли се. Българското лекарско съсловие постепенно загива, а вие сте се втренчили във веселите трактористи.

Направете една проста сметка - 300 трактора по 100 лева джобни на ден по 30 дни ви излизат по-малко от милион. Бълха ги ухапала вратовете от този бизнес. Е, и - ще им клекнете ли пред тази кражба на безсмислено внимание?...
-----------------------------------------------
Четете пълния текст на анализа на Кеворк Кеворкян в рубриката "Приказки за телевизията" в standartnews.com