Как България си харчи бюджета

В�е �е е късно България да се превърне в 52-ия щат. Но, слава богу, е 27-ата страна.

Тази седмица Европейската комисия върна за пореден път документите за завода за преработка на отпадъци, който трябва най-сетне да реши проблемите на софийската община.

От комисията заявяват, че искат още икономически обосновки за завода, като засега ще се финансират само основното депо и инсталацията за компостиране на отпадъци.

Самият завод - не, тъй като неофициално коментират, че не са доволни от търга и очакват намаление на цената и подобрение на технологията.

Без да повтаряме цялата сага на софийския завод за боклуци, едно нещо може да се каже. Загрижени за европейските данъкоплатци, чиновниците от Брюксел се грижат и за българските. Без тях нито щеше да има завод, нито пък цената му щеше да бъде приемлива.

Единственият проблем е, че ЕК има много малко влияние. А би било хубаво например, ако можеше да преговаря вместо България за строителството на АЕЦ "Белене". Или пък да разпределя средствата вместо Агенция "Пътна инфраструктура". А защо не и да определя клиничните пътеки.

По-горното няма как да стане. Но подходът на ЕК трябва да е пример за правителството и най-вече за данъкоплатците (и без това чиновниците и политиците няма да се поучат).

Всеки проект, колкото и велик и важен да е, трябва да е на сметка - оправданието, че неспециалистите не разбирали, са най-прекият път към кражбата.

Преговаря се до дупка. Всеки път когато нещо се прави зад затворени врати с оправданието за търговска тайна, значи се случва нещо съмнително.