ГЕРБ: Един мандат не стига да се подобри животът на хората

"Един мандат не стига да се подобри животът на хората", е озаглавено интервюто в "Сега" със заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Цвета Караянчева.

По думите й фискалната дисциплина, която успяхме да запазим, и постоянното ДДС са много важен фактор да се утвърди България като един стабилен финансов партньор на ЕС.

"Оттук нататък, когато нещата са стабилни, когато сме вече на друга позиция, имаме възможност да погледнем и към доходите на българските граждани.

Едно правителство е ефективно, когато освен всичко, което прави в макроикономически план, обърне внимание и на своите граждани. Три пъти се повишава минималната работна заплата, а през 2013 г. ще стане 310 лв.

Увеличението на пенсиите от юни месец тази година също е важен факт - от 136 на 142 лв.

Ще се радваме, ако българските избиратели ни дадат втори шанс. Това, което е започнато, трябва да се продължи и ние имаме волята и амбицията да подобрим живота на хората и да продължим да повишаваме доходите", заявява Караянчева.

Прокобата да си пенсионер в България, коментира "Сега". Това е една съвсем предвидима новина - така български анализатори коментираха обявеното от финансовия министър Симеон Дянков увеличение на пенсиите със 7,3 процента.

Традицията да се хвърлят пари за социални харчове преди избори е червената нишка, която свързва всички български правителства от промените насам.

При сегашното състояние на българската икономика натрупването на допълнителна парична маса в непроизводителната част от населението ще съживи единствено инфлацията, която има свойството мигом да изгаря подобни "социални придобивки".

"В крайна сметка 80 стотинки от всеки лев, който харчат домакинствата, се прибират от търговците. Така че планираното повишение на пенсиите в крайна сметка ще има ефект на субсидия за предприятия, много от които се намират извън границите на България.

Фалшивото чувство за пораснала покупателна способност ще е налице най-късно до следващите избори, след което по традиция ще последва тъй познатото ни затягане на колана", прогнозира Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Започна реденето на нов ВСС, съобщава "Труд". Само 15 от 51 кандидати за членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС) уважиха поканата за публична дискусия и изслушване, организирани от Съюза на съдиите.

Българският институт за правни инициативи организира паралелно онлайн изслушване на желаещите кандидати, на което също се отзоваха малко от тях. Така започна официалната надпревара за 22-те избираеми места в съдебния съвет.

За съдийската квота от шестима членове се състезават 19 души, за прокурорската от четирима се борят 13, а за едното следователско място има двама кандидати.

Квотата на парламента от 11 души ще бъде попълнена от някои от 17-те номинирани от депутатите.

Струва си да се помисли защо под 1/3 от кандидатите за членове на ВСС се престрашиха да участват в дискусията по най-болните проблеми на страната, коментира "Труд".

Публична тайна е, че пазарлъците за това кой да влезе в съвета тръгнаха отдавна и вероятно вече има сделка. Шансът дискусията да промени пъзела е нищожен.

Трябваше да бъдат издигнати повече кандидатури, особено от политическите сили. Сега липсата на реална конкуренция в комбинация с бягство от дискусия няма как да разсее усещането за предрешеност.

Национализмът - ясно минало, смътно бъдеще, коментира "Труд". Повод е призивът на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов в България да се създаде патриотична алтернатива на досегашния политически модел на управление.

Социологът Живко Георгиев смята, че сред сегашните най-амбициозни лидери на националистически партии малко са онези, които носят харизма и по адекватен начин персонифицират ценности и идеи, които да родят силен националистически субект.

Обединителните процеси в националистическото пространство по-скоро ще припомнят на другите играчи някакви патриотични идеи, закачки, идеологически моменти в навечерието на изборите. И вероятно в предстоящата политическа година ще наблюдаваме посягане към определен тип националистически идеи в класическите леви и десни партии на българския преход.

Тези идеи няма да останат неупотребени от големите политически формации. Едни ще се опитат да ги разработят в по-ляв, други - в по-десен дух, понеже патриотичната идея търпи и леви, и десни интерпретации. Такава утилизация от страна на партии като ГЕРБ и БСП е твърде вероятна, прогнозира Георгиев.

"БСП охладня към ДПС - то често оставя впечатление, че подкрепя ГЕРБ", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Юрий Асланов, социолог, член на НС на БСП.

Той пояснява, че ДПС е партия, която не търси и не изгражда постоянни съюзи. Същинските й намерения ще се прояснят или малко преди изборите, или след това.

Асланов посочва, че вероятността ГЕРБ да спечели втори мандат намалява. Ако тенденцията се запази, към края на годината ще имаме принципно нова ситуация, тъй като силите на двете големи партии - ГЕРБ и БСП - ще бъдат почти изравнени.

Слабо вероятно е ГЕРБ да се стабилизира и да възстанови загубата на доверие от летните месеци, тъй като факторите, довели до това - ръстът на цените, безработицата и корупционните скандали ще продължат.

Според Асланов няма симптоми, които да подсказват, че предстоящите избори ще преминат спокойно и цивилизовано.

Социолози и политолози коментират в "168 часа" началото на политическия сезон.

Мира Радева не е съгласна с прогнозите, че ще ни управлява кабинет тип трайна коалиция и че ГЕРБ ще има втори мандат. БСП има два хода. Единият е да атакува правителството заради ниските доходи на пенсионерите и на зле платените работници, както и заради ниския жизнен стандарт и липсата на мерки срещу икономическата криза.

Освен икономическата политика на ГЕРБ БСП ще атакува още енергетиката и ще настоява за референдум за АЕЦ "Белене". Що се отнася до другите политически партии, те определено не са особено оригинални.

Юрий Асланов посочва, че ГЕРБ стимулира появата на малки формации, които да разпръснат протестния вот. Антоний Гълъбов предупреждава, че сивият сектор ще се увеличи и ще поиска да получи политическо представителство.

Евгений Дайнов отбелязва, че управляващите дадоха да се разбере, че няма да правят реформи, а ще печелят изборите с други средства. Създават монополи, чиито работници ще трябва да гласуват за тях. Сега навлизаме във втория етап на предизборната кампания - щедри обещания за чудеса през втория мандат и някакви бледи опити за атаки от страна на опозицията.

Тя определено не е в кондиция, което води до съмнения, че някъде се водят договорки с управляващите.

БСП няма нужда от врагове. Сама ще се потопи, коментира "Сега". Привидното примирие в БСП изтрая малко повече от два месеца. Медийният секретар Антон Кутев направи "сензационното" откритие, че има нещо общо между социализма и СПИН - предавали се по полов път и по наследство.

От толкова много ХИВ заразени избирателят не успя да смели в съзнанието си стратегиите. Различни представители на лобитата се хвърлиха в люта битка, но не по идеологически въпроси, а дали хлевоустият Кутев трябва да си тръгне от ръководството на БСП. Какво следва? В края на месеца ще стане ясно дали Сергей Станишев ще бъде избран за лидер на ПЕС, на която той в момента е и.д. шеф.

Това според наблюдатели най-вероятно щяло да се случи. Тогава започва трудната част. Ако Сергей Станишев за пореден път не се оттегли, очевидно мир в соцредиците скоро няма да има. И най-важното - няма да има излизане от тази политическа безтегловност, в която е изпаднала БСП.

В левицата предпочитат да упражняват нескопосаното си чувство за хумор, вместо да кажат как смятат да се върнат на власт и как ще управляват, ако това се случи.

Университетите влязоха в битка до последно за всеки кандидат-студент, докато запълнят всички незаети бройки от държавната поръчка, показва проверка на "Труд".

Това е шанс дори за тези, които са изкарали тройка на поправителната матура в края на август. Софийският университет търси кандидати за 450 свободни места с допълнителен прием, а Великотърновският чака 228 да се запишат в последния момент.

"Чрез "Южен поток" Русия посяга на енергетиката ни", пише "Преса". Много опасно е, ако Българският енергиен холдинг влезе в съвместно дружество с "Газпром" за газопровода "Южен поток", заявява в интервю експертът Христо Казанджиев, бивш директор в икономическото министерство.

Холдингът, който включва НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и почти цялата държавна енергетика ще трябва да осигури около 1,5 млрд. евро за тръбата, като вероятно ще задлъжнее към "Газпром банк" и ще започне да губи активи. Така той ще бъде купен от руската компания, твърди експертът.