Бк кселският лед се пука, господа, зарадва ни завчера председателят на Еврокомисията Жозе Барозу. Пука се, но засега само по периферията, защото там е най-тънко. Колко му беше на Барозу да стопли сърцето на премиера Бойко Борисов и голямата му свита министри, дошли в Брюксел да търсят признание за първите си усилия да не приличат на предишното правителство. Защото в България
добрата дума от чужбина тежи повече
от всяка друга, а и отдавна е казано: "Пророк без почест не бива, освен у дома си и сред роднини".
Борисов завари Барозу в добро настроение, защото той тъкмо бе получил съгласие да се яви идната седмица в Европарламента като единствен кандидат да наследи себе си начело на ЕК. Моментът бе подходящ за искания и обещания - особено за обещания, които чертаят добри перспективи, но не съдържат твърди ангажименти. Засега и това не е малко, като се има предвид в каква ледена епоха вкара отношенията на България с европейските си партньори правителството на Сергей Станишев.
Борисов увери Барозу, че е твърдо решен да се бори с двата демона, които изяждат ползите от членството на страната в ЕС - организираната престъпност и корупцията на високо равнище, предизвикали замразяване на еврофондовете.
"Виждам решимостта на министър-председателя да се бори с проблемите и го призовавам да продължи", насърчи го председателят на ЕК. Но онова, което ясно се вижда засега, е повдигнатото обвинение срещу един единствен министър от бившето правителство (Валери Цветанов).
Обещанието на премиера да не спира и призивът към него да продължи би трябвало да означават, че ще има още.
Брюксел каза на Борисов, че
сезонът за лов на вещици е открит,
и му даде половин година да се отчете с убедителни резултати. "Трудно ми е да изразя колко важни за България са следващите 6 месеца, заяви Барозу. Залогът е голям. Това е образът на България в Европа, но също и дали България може да удържи своите обещания. Аз и екипът ми ще помогнем с каквото можем обещанията да бъдат изпълнени. Премиерът Борисов ме помоли: "Дайте ми доверие на кредит" - давам му го".
Това е предупреждение, че след шест месеца, когато през февруари 2010 г. излезе следващият междинен доклад на ЕК, дебелият лед може насред зима да скове отново отношенията ни с Брюксел, ако сегашните затоплящи надежди излязат лъжливи.
В Европа са се наслушали на български обещания и сетнешни оправдания. Ако се стигне до ново разочарование, ще влезем в такава ледена епоха, че и глобалното затопляне няма да ни помогне.
Срещу тържествените си обещания
Борисов получи скромни дарове,
които би трябвало повече да го държат нащрек, отколкото да го радват и успокояват. Размразени бяха 109 млн. евро по САПАРД, защото държавата схвана, че трябва да води по-точна сметка на длъжниците, а не да се оправдава с презумпцията за невиновност.
Когато съдът не си върши работата срещу доказани измамници (спомнете си брадясалия вече казус Марио Николов - Людмил Стойков, разобличен от ОЛАФ), периметърът на подозрителните става твърде голям, а ковчезниците в Брюксел се разболяват от мнителност.
Отблокираните пари по САПАРД са по-малко от 115-те млн. евро по ИСПА, които бяха извадени от фризера през май като насърчение за Станишев да се поправи. Тогава и той го удряше на клетви, че е схванал какво иска Брюксел.
Малък жест е и обещанието да се потърсят 300 млн. евро като допълнителна компенсация за разглобяване на осъдените на смърт напълно здрави реактори в АЕЦ "Козлодуй". Станишев искаше още повече - 700 млн. евро.
И на него Барозу даваше надежди, че ще бръкне за допълнителна сума в бюджета на ЕС, но сега за първи път признава публично, че може само да отнесе искането на България до страните членки и до Европарламента, които имат решаващия глас. С други думи - парите са на ваше разположение, ако ви ги дадат.
Що се отнася до недостъпните все още 6.5 млрд. евро от структурните фондове, Барозу даде още по-пестеливо обещание: "Плащанията ще бъдат възобновени, когато контролът е налице". Той обаче не само не е налице, а е
направо наопаки,
защото преди броени дни ЕК ни върна и петте програми, кандидатствали до момента за положителна оценка за съответствие. Две не са върнати, само защото още не са кандидатствали. Проблемът при всички е един и същ - няма функционираща информационна система, която да засича кражбите.
Технически системата съществува, но отсъстват доказано честните и компетентни хора, които да я управляват. Защото думите "бизнес" и "далавера" все още се използват като синоними в България. За да проличи разликата, трябва да започне лов и на необяснимо забогателите вещици, както пише в една от 57-те точки в най-новия план на правителството, занесен от Борисов в Брюксел.
Що се отнася до големите енергийни проекти, намерението на Борисов да ги прати на Барозу, звучи
трогателно, но не и сериозно
Без съгласието на Русия те не бива да се дават на трета страна, защото не са многостранни. Не че Русия се мръщи на членството на България в ЕС, срещу което никога не е възразявала. Просто си има международни правила.
Премиерът не може да снеме своята отговорност и трябва сам да реши, независимо до какви консултанти ще се допита. Да вика Еврокомисията за консултант по разни въпроси обаче не е лошо по принцип, защото България най-сетне трябва да покаже, че е способна да следва обща европейска политика.
Бойко Борисов не би могъл да има по-здрава опора зад гърба си от Евросъюза и ако се вслушва поне малко в гласа на другите държави, когато му говорят едно и също, може България да заприлича и на тях. Иначе ще си остане при демоните, които завлякоха в мрака правителствата на всичките му предшественици през криминалния преход.
Източник:
netinfo
