Бойко Найденов: Местни феодали дърпат конците на магистрати

Директорът на НСлС Бойко Найденов подкрепи идеята за промяна в Закона за съдебната власт, с която на следователите се възлагат прокурорски правомощия.

Това не означава ликвидиране на следствието, а изход от агонията на службата чрез поемане на допълнителни отговорности, казва той пред "Стандарт", коментирайки предложението на правосъдното министерство.

Промяната дава възможност следователите да работят по всички дела и да не скучаят без работа. С тази поправка ще отпадне необходимостта от назначаване на наблюдаващи прокурори по всяко от делата.

"Другото изключително важно за правосъдието нещо в момента е предстоящият избор във Висшия съдебен съвет на близо 200 административни ръководители в съдебната система.

Този път предизвикателството и отговорността на ВСС да излъчи подходящи ръководители, особено в някои региони, са огромни. Изключително важно е кой през следващите години ще осъществява наказателната политика", казва Найденов.

"Изключително важно е да се пресекат тайните схеми с местния бизнес и с политически структури в някои области. Да не се допуска феодализирането на тези области чрез срастване на съдебната с останалите власти", подчертава ръководителят на НСлС.

Той не приема твърденията, че "в условията на криза уличната престъпност, измамите и рекетът се увеличават и че има опасност да се върнем в ситуацията от началото на 90-те години".

"Не съм съгласен с появилите се твърдения, че това може да се случи. Държавата изобщо не е в положението, в което се намираше в началото на 90-те години. Тогава част от самите управляващи имаха интерес от хаос в разследващите и наказващите органи, защото по това време се преразпределяше националното богатство", казва Найденов.

"Ситуацията днес е коренно различна. Освен всичко страната ни от години се придържа към критериите, които поехме при влизането в клуба на богатите - ЕС.

Няма как уличната престъпност да не се увеличи, когато хиляди хора биват съкратени и остават без поминък. Нормално е да се увеличи числеността на маргинализираната общност, за която законът и държавата не означават нищо.

Това обаче, както и жестоките битови убийства - а тях виждаме, че ги има и в най-развитите държави - не могат да се приемат като белег за липсата на държавност. Убеден съм, че държавата, в частност МВР, има сили да притисне и уличните апаши", казва още той.

Иманярите са станали особено активни от началото на годината, пише в. "Сега".

"През втората половина на м.г. иманярската дейност бе относително ниска. Но от началото на тази година има сериозен бум. Навсякъде в страната се копае.

Свързано е и с факта, че на първо четене минаха промените в Наказателния кодекс, които увеличават сериозно наказанията за тези престъпления", казва пред изданието Николай Соларов от Върховната касационна прокуратура, който наблюдава всички иманярски дела.

"С корекциите в НК се приема, че иманярството е високо организирана престъпна дейност. По този въпрос през последните 15 години всички си затваряха очите", коментира Соларов.

В петък бе обнародван и новият Закон за културното наследство, който влиза в сила на 10 април.

Соларов обясни, че в момента са спрени проверките в музеите, които стартираха през 2006 г. по нареждане на обвинител №1 Борис Велчев. Причина за това е, че експертите са много малко и искат голямо заплащане.

"Но където сме пипнали, нещата са отчайващи. Няма инвентаризации. Въпреки че във всеки музей има назначен фотограф и длъжностни лица, които трябва да описват, инвентаризират и оформят колекциите", признава Соларов.

Разкрита е кражба на уникални мраморни предмети от колекцията на музея в Стара Загора. Но се оказва, че те не са инвентаризирани. Все пак има начин да се докаже, че предметите са на музея, тъй като част от тях са описани в научна публикация.

По думите на Соларов има образувани дела и срещу други директори на музеи и на музейни работници. Заради следствената тайна той не разкри кой е заплашен от обвинение за безстопанственост. Но призна, че по делата, със специални разузнавателни средства са засечени хора, "които са на много високо и отговорно място в системата".

Соларов признава, че в работата на полицията и прокуратурата по места има огромни пропуски в борбата с този вид престъпна дейност. Смущаващо е, че из магистратските среди упорито се говори, че в изцяло новия Наказателен кодекс, който тепърва ще се пише, иманярството ще попадне в графата на простъпките, а не на престъпленията.

Простъпките се наказват облекчено и санкцията няма да се приема за осъждане, гласи концепцията за новия кодекс, която е факт.

Недоумение буди и това, че иманярите не попадат под ударите на закона за отнемане на престъпното имущество. Затова и прокуратурата понякога прибягва до дела за вещно укривателство, което е в обхвата на комисията "Кушлев".