"Айриш таймс": Западналостта на София е символ на по-дълбоки проблеми

Ч�и �ири години са много време в живота на президентите. През 2005 г. българският държавен глава Георги Първанов посети Дъблин - отчасти, за да лобира за приемането на страната му в Европейския съюз, тъй като по това време се говореше много, че присъединяването на България може да бъде отложено.

Ирландия действително подкрепи приемането на балканската държава в ЕС през 2007 г. Имаше обаче и още една причина за посещението на Първанов - да научи рецептата на ирландското икономическо чудо.

Миналата седмица ирландският президент Мери Макалийс върна визитата и посети България. Вместо да представлява европейската идея за успех обаче, тя на свой ред благодари на България за усилията да уталожи тревогите на Ирландия покрай Лисабонския договор.

Макалийс дори изтъкна (при откриването на конференция в Софийския университет), че доброволно е намалила заплатата си с 10% заради икономическата криза, в която се намира страната й днес.

До неотдавна българите гледаха на Ирландия като на модел за подражание и защо не?

Подобно на България, Ирландия е малка страна в периферията на Европа. И двете са бивши "колонии". Ирландия също беше най-бедният член на ЕС, но се превърна в икономически феномен и получи огромни структурни фондове.

Когато разберяха, че си ирландец, българите питаха как се е случил икономическият бум и какви са шансовете той да се повтори и в България. Всъщност нямаше никакво съмнение, че ще се получи, че България просто ще копира Ирландия.

Но как наистина се справя страната?

София не се е променила много и що се отнася до външния й вид, положението дори се е влошило след присъединяването на страната към ЕС. На булевард "Витоша" все още има дизайнерски бутици, макар и може би по-малко. Има хубави барове и ресторанти, но също така олющени стени, сгради с временни подпори и грозни скелета, напукани и разкъртени павета, плочки, които се клатят и пръскат кал, докато вървите.

Светофарите, пътните знаци и сигналните заграждения са счупени или ръждясали. Капаците на каналите и други покрития могат да се окажат смъртоносни. Пътищата са осеяни с дупки, които се пълнят с лед, кал или вода в зависимост от сезона. От тротоарите стърчат необясними парчета метал и жици на мястото на улични знаци (или може би нещо друго), които дебнат невнимателните пешеходци. Старите жилищни блокове са целите във влажни петна и често с липсващи балкони. 

Ирландската президентка едва ли забелязала от колата си огромното количество боклук по софийските улиците - символ на провала на кмета Бойко Борисов, чиято дясна партия ГЕРБ необяснимо се надява на успех на предстоящите избори.

Но физическото състояние на София вероятно е само символ на по-дълбок проблем, с който тя не е успяла да се справи - корупцията и мафиотската престъпност.

Когато беше кандидат членка на ЕС, страната бе предупредена, че трябва да бъдат предприети мерки срещу корупцията в държавния сектор и най-вече в съдебната система, от която се очаква да изправи пред съд мафиотите.

Според наблюдателите на ЕС това не се е случило и страната е застрашена от санкции, като големи суми от еврофондовете вече бяха замразени. Това доведе до протести на фермерите, а проекти на ЕС останаха недовършени, включително престижната магистрала, която свързва София с черноморското крайбрежие.

В софийските барове, посещавани често от чужденците, които живеят тук, хора на бизнеса непрекъснато разказват за раздаваните от тях подкупи, но в същото време броят на осъдените за вземане на подкуп е малък.

Междувременно антикорупционната неправителствена организация "Трансперънси интернешънъл" (Прозрачност без граници) определи България като най-корумпираната страна в Европа и изрази загриженост за нивото на организираната престъпност. Убийства на престъпни босове остават неразкрити, докато престъпниците се движат из София в джипове с тъмни стъкла.

Решението на Брюксел да замрази европари обаче изобщо не е охладило ентусиазма на страната към Европа. Българите знаят, че ако нещо може да се направи, то ще е поради натиска на Брюксел.

Другият въпрос, който се задава е - грешка ли бе приемането на България в ЕС? Когато страната беше кандидатка и организираната престъпност и корупцията поставяха под въпрос готовността й за членство, един софийски политолог предупреди, че България може да стане "мафиокрация" - общество, в което управлява мафията, а не правителството. Този сценарии все още е далеч.

Има и един друг довод - Западът има дълг към България. Тя беше една от малкото балкански страни, в които не се стигна до война след рухването на комунизма. Въпреки сегашното си състояние, тя е център на стабилността в един нестабилен регион.

Българската подкрепа за политиката на западните държави спрямо страните от бивша Югославия, най-вече санкциите срещу съседката й Сърбия, без съмнение беше фактор, който допринесе за израстването на българската мафия.

Начинът, по който се развива България, ще окаже влияние върху европейските амбиции на другите страни от Източна и Югоизточна Европа. Ако не разберем правилно България, бъдещето на Източна и Югоизточна Европа изглежда мрачно. Последиците от мафиокрацията по границите на ЕС са еднакво лоши за всички нас.