К огато на 1 януари българската полиция арестува французина Фриц-Жоли Жоашен, той сам призна, че е „стар приятел“ на братята Куаши – нападателите на редакцията на френското сатирично издание „Шарли eбдо“. Жоашен обаче не е първият заподозрян ислямист, опитал се да пресече югоизточната европейска граница към Турция, коментира АФП в свой материал за България, озаглавен „Автобусен билет за България, а след това джихад“.
Всъщност българският министър на вътрешните работи Веселин Вучков признава, че „стотици“ европейци са пътували до България, за да пресекат 275-километровата границата с Турция, като някои от тях след това преминават в Сирия, за да се присъединят към „Ислямска държава“ (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ).
Най-популярният маршрут за няколкото хиляди граждани на Европейския съюз, за които се смята, че са се присъединили към редиците на ИД, бе да летят до Турция и след това да пресекат границата със Сирия. Но след затягането на контрола на турските летища, пътуването по суша, най-често с автобус през България, става все по-атрактивен вариант, казват разтревожени представители на ЕС.
„Със засилването на наблюдението на летището в Истанбул, каналът през България се използва все повече и повече“, казва френски служител за борба с тероризма, пожелал анонимност. „Преминаването на границата между България и Турция е сравнително лесно, особено през нощта, когато е зима и вали сняг…“, казва източникът.
Още през 2012 г. имаше знаци, че екстремисти използват маршрута, след като България задържа, на път за Сирия, Флавиан Моро – първият французин, осъден за присъединяване към джихадистите. Случаят с 28-годишния Жоашен обаче показа колко лесно може да бъде да напуснеш България. Граничните полицаи задържали приелия исляма мъж заради европейска заповед за арест по обвинение, че е отвлякъл тригодишния си син. Едва след нападенията в Париж, шест дни след ареста, френските власти издадоха втора заповед срещу него, този път за предполагаемо участие в терористична организация.
Жоашен беше екстрадиран тази седмица. На тримата му спътници обаче, за които се твърди, че също са познавали братята Куаши, е било разрешено да продължат пътя си. А един от тях – Шейку Диакаби, също трябваше да породи подозрения. Той е прекарал седем години в затвор в Ирак, след като през 2004 г. бил хванат да воюва срещу американските сили. През 2011 г. е бил върнат във Франция. Турските власти успяха да го задържат на 2 януари на... сирийската граница.
По-строг контрол
Досега усилията на България бяха насочени към справяне с потока хора в обратната посока – бежанците от Сирия, затова властите издигнаха ограда по границата с Турция. Но в последно време, по-специално след атаките в Париж, граничарите обърнаха внимание и на хората, които напускат страната и на европейски граждани, който може би се връщат в ЕС, след като са се били с ИД.
През последните седмици високопоставени служители, включително държавният секретар на САЩ Джон Кери, британският му колега Филип Хамънд и върховният представител на ЕС за борба с тероризма Жил де Керков посетиха София, за да обсъждат сътрудничество за подобряване на сигурността.
Автобусните превозвачи твърдят, че техните превозни средства привличат повече вниманието на митническите служители на главния граничен пункт. Паспортите на пътниците вече се проверяват редовно, включително в шенгенската база данни.
„Преди няколко месеца започнаха да сканират всички автобуси", казва мениджър на „Метро“ – най-големият автобусен превозвач по линията София – Истанбул. По-рано това се правеше, ако нещо се стори подозрително на митничарите.
Остава обаче проблемът, че българските власти, както твърдят, не получават достатъчно информация от другите страни от ЕС и могат спрат някого на границата, само когато има сигнал срещу някого или издадена заповед за арест. „Стотици граждани на ЕС с валидни документи и без предупредителни сигнали за тях могат лесно да пресекат територията на България“, обясни министър Вучков.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!