"24 часа": Активни хора, а не са във форма

"Активни хора, а не са във форма", под това заглавие "24 часа" представя данни от изследване за физическата дееспособност на хората в трудоспособна възраст, проведено от МБМД. Проучването показва, че 72% от българите в тази възраст изпитват умора на работното си място. 68% са подложени на стрес по време на работа. Само 6% практикуват състезателни спортове днес. 

Здравният министър уцели рецептата за оцеляване на поста, коментира  "Сега". Вземайки поука от печалния опит на двамата си предшественици, актуалният здравен министър в кабинета на ГЕРБ Стефан Константинов бързо научи какво е нужно, за да оцелее на поста си - да гледа в очите премиера Бойко Борисов, да слуша и изпълнява хрумванията му и да не се забърква в медийни неприятности.

"От няколко месеца Борисов има фиксация на тема електронно правителство. Константинов бързо откликна и вече има в сметката си шумно рекламирани цели два електронни проекта - за електронен регистър на ражданията и за информационна система на ТЕЛК. Продукцията на министър Константинов обаче понастоящем е доста постна откъм действия и богата откъм намерения. Това обаче не е проблем за Борисов, тъй като първо - не създава напрежение, критики и протести. И второ - твърде вероятно е самият премиер да има по-скоро бегла представа от това какво точно представлява е-здравеопазването. С други думи, когато прочете във вестника, че ражданията ще се вписват на компютър, да смята, че става дума за сериозен напредък", коментира изданието.

Управляващите се опитват да преметнат синдикатите за пенсионната реформа отбелязва, "Сега". Едва започнали, преговорите на премиера Бойко Борисов със синдикатите за пенсионната реформа се разпаднаха. Под заплахите за национален протест на 30 ноември ГЕРБ отложи с два дни срока за предложения към бюджетните закони, а Борисов се съгласи днес да председателства неформална тристранна среща с профсъюзите и работодателите по идеите на кабинета.

Правителството да си събере 1,2 млрд. лв. от осигурителните вноски, призовава в интервю за "Новинар" проф. Йордан Христосков, доскоро председател на Националния НОИ. Той смята, че ако бъде вдигнат прагът на пенсионирането точно в този момент, това ще е непремислен ход на правителството, който може да му донесе само негативи и почти никакви позитиви - от фискална гледна точка.

Пенсионната система представлява дългосрочен обществен договор, който не може да се нарушава в рамките на една или две години, както и да се променя. Той не бива да е подвластен на икономическата конюнктура. Затова правителството трябва да търси други резерви. Кабинетът трябва да подобри събираемостта на осигурителните вноски, да потърси начин да ограничи ранното пенсиониране, което сега е доста масово, в специалните ведомства да има и възраст за пенсиониране, не само стаж, трябва да се преразгледа режимът на експертизата на трайната неработоспособност, препоръчва Христосков.

Металургични фирми може да спрат работа заради стачката в БДЖ, алармира "Капитал daily". Ако стачката продължи по-дълго, това може да доведе дори до блокиране на работата на някои от тях заради липса на суровини или невъзможност да съхраняват продукцията си.

Синдикален рекет до дупка, коментира "Стандарт". Това открай време е позицията на профсъюзите по всички важни социално-икономически въпроси у нас. Като се започне от реформите в отдавна объркани системи като образователната и пенсионната и се стигне до преструктурирането на закостенели губещи държавни предприятия като железниците. Рекет, защото в крайна сметка от синдикалните заплахи и реални стачни действия винаги губещи са обикновените хора и обществото като цяло, смята изданието.

"Кои са печелившите? Ами вгледайте се в синдикалните босове. Някой да е виждал беден профсъюзен лидер? До късно снощи абсолютно никой - нито член на ръководството на БДЖ, нито шефът на Синдиката на железничарите Петър Бунев, не се нае официално да прогнозира колко влака днес няма да се движат. Всичко зависело от личното решение на всеки отделен машинист или ръководител движение, гласяха отговорите. И ако това е организация на стачка", коментира изданието.

Мизерията не прави вузовете по-малко, а студентите по-умни, коментира "Труд" намерението на държавата да увеличи с 2/3 парите за студентските такси. Студентите ще плащат такси според това колко са умни и бедни. Авторът припомня, че таксите бяха въведени преди няколко години, за да компенсират вузовете недостига на държавната субсидия. С тях се смяташе, че и студентите ще се чувстват по-ангажирани, макар и символично с учението си. На практика вузовските бюджети още страдат от хроничен недостиг, а студентите внасят едни пари, но не знаят защо.

Липсата на решения за бъдещето на висшето образование не може да се компенсира с половинчати мерки. Проблемът на вузовете не е нито социалната политика, нито как да накара студентите да влязат на лекции. А липсата на обща стратегия. Защото ГЕРБ вече загуби възможността за рязка реформа в този система, пише авторът.

И с 50% да се вдигат парите за образование, държавните ВУЗ-ове пак ще са недоволни, казва в интервю за "Класа" доц. Григорий Вазов, собственик на Висшето училище по застраховане и финанси. Според него колкото и пари да се налеят там - пак ще потънат. В големите ВУЗ-ове за последните 20 години реформите са единствено в посока увеличаване на ненужната администрация и бюрокрация, на структурите.

Затова доц. Вазов смята, че  най-доброто решение е хазната да финансира не повече от 5-6 висши учебни заведения, които да са свързани със стратегията, политиката и приоритетите на правителството, да са лицето на страната.

Тези, които лансират Георги Първанов за лидер на БСП, бетонират Сергей Станишев, посочва в интервю за "Сега" депутатът от БСП Румен Овчаров. Според него опитът да се създаде такова разделение в БСП е абсолютно измислен и даже вреден. Въпросите, на които партията трябва да отговори, не са никак прости и те по никой начин не могат да бъдат решени от дилемата Станишев - Първанов. Напротив, тази дилема лишава партията от сериозната дискусия за нейната същностна промяна. Кадровата промяна трябва да дойде като следствие от тази същностна промяна, а същностната промяна се състои в това по какъв начин БСП може да разшири електоралната си база на основата на получения резултат преди всичко на президентските избори.

"Казах им - ако искате ръководство или председател, който ще подкрепя ГЕРБ - това не съм аз", заявява в интервю за "Труд" Мартин Димитров, лидер на СДС, по повод спечеления вот на доверие в партията. Ако сега се подкрепя правителство, което очевидно не се справя, ще е фатално за СДС, ще загубим физиономия, предупреждава Димитров.

Не можем да сме опозиция на ГЕРБ, е позицията на Иван Сотиров, член на Националния съвет на СДС. В интервю за "Труд" той посочва, че е абсурдно СДС да се заявява като опозиция. "Такава могат да бъдат БСП и ДПС, а ние не можем да стоим редом. Можем и трябва да бъдем дясна алтернатива на ГЕРБ, но не и опозиция", смята Сотиров. Според него трябва радикална реформа и рестарт на СДС, като се стъпи на основните принципи, заради които беше създаден СДС.

Две трети от хората се движат по време на работа, а 57% казват, че трудът им е свързан с голяма двигателна активност. Но много по-малко - 35%, извършват през свободното си време някакво двигателна активност.

Заемите, които създават грижи и на получателите на парите, и на банките, вече надхвърлиха 9 млрд. лева, пише на първа страница "Сега". В края на октомври т.нар. проблемни кредити - необслужваните над 90 дни и преструктурираните, са 22%, обяви вчера БНБ. Това означава, че над 1/5 от задълженията на фирми и граждани към трезорите са под заплаха да се превърнат в несъбираеми.

И делът, и общата сума (малко над 9,022 млрд. лева) на заемите със значителни просрочия са рекордни. Новите данни на централната банка показват, че плахите надежди за трайно забавяне на скоростта и обръщане на негативната тенденция са били безпочвени. През август и септември проблемните задължения се увеличиха съответно "само" със 132 млн. и със 75 млн. лева, а сега скокът е с цели 222 млн.